История на България

Историята на България може да бъде условно разделена на четири големи периода: Древност, Средновековие, период на османско управление и Трета българска държава.

Поради географското си положение, територията на днешна България е сред районите в Европа, най-рано заселени от хора. През 3 хилядолетие пр.н.е. тя е заета от траките, индоевропейски народ, за който се предполага че е дошъл на Балканите от североизток. Те създават свои държави, които достигат разцвет през елинистичния период. В средата на 1 век пр.н.е. траките са подчинени от Рим.

Създадена преди повече от 1300 години, България е най-старата държава в Европа. Обединени от хан Аспарух прабългари и славяни образуват през 681 г. своя държава, която бързо се утвърждава и разширява. При управлението на княз Борис (852-889) това обединение се укрепва още повече, когато страната приема християнството през 863 г. Българи и славяни доказват, че България не е нещо временно и тя се нарежда до най-могъщите държави тогава – Византия и Франската империя. България се развива като независима и самостоятелна държава, със своя писменост и култура, за което способства и създадената от братята Кирил и Методий (855 г.) славянска азбука. При приемника на княз Борис цар Симеон (893-927) България опира на три морета и се превръща в най-могъщата държава и средище на книжнина и култура.