Създаване и укрепване на българското ханство на Балканския полуостров (681–803)

loading...

Славянските племена до създаването на Дунавска България:

І-ІІ в.
Славяните обитават областта между Карпатите на юг, Балтийско море на север, река Одер на запад и реките Днестър и Днепър на изток).

ІV-VІІ в. Велико преселение на народите.

ІV-V в. Предвижване на славяните от прародината им към териториите северно и източно от р. Дунав.

V в. краят – началото на VI в. Започват нападенията на славяните и българите на Балканския полуостров.

512 г. Император Анастасий (491-518)построява т. нар. Дълга стена от Деркос на Черно море до Силимврия на Мраморно море с обща дължина от 420 стадия (126 км, широка 3,30 м, висока до 5 м. В началото на VI в. един стадий е равен на около 300 м.) на около 65 км от Константинопол за защита от нападенията на мизи (българи), скити (славяни) и други варварски племена.

517 г. Нападение на българи и славяни; стигат до Епир, Тесалия, Термопилите; вземат много плячка и пленници, които са избити поради недостатъчния откуп.

527–565 г. По време на управлението на Юстиниан I (527–565) за защита от нападенията на българи, славяни, авари и други варварски племена са построени над 300 крепости  в три защитни линии (по Дунава, по Балкана и в Тракия и Родопите), подновени са крепостните съоръжения на съществуващите градски центрове, построени са нови укрепени градове.

530–533 г. Славянинът Хилвуд, назначен от Юстиниан I за стратег на Тракия, спира за няколко години нападенията на славяните. На няколко пъти Хилвуд преминава Дунава и се сражава със славяни. В една от битките Хилвуд загива.

537 г. 27 декември. Осветена е църквата "Св. София” в Константинопол.

540 г.
Византия предизвиква война между анти и славини.

548–549 г. Нападения на славяни в Илирик и Тракия. За първи път славяните превземат крепости с обсада.

550 г. За първи път след поредното нападение славяните остават да презимуват на византийска територия.

551 г. Голям славянски отряд разбива византийска войска при Адрианопол и подлага на грабеж областта Астика, близо до Константинопол.

559 г. Аварите започват нападения срещу славяните.

562–565 г. При устията на Сава и Драва се създава Аварски хаганат начело с Баян. В него са включени българските племена на утигури и кутригури. Аварите покоряват панонските и част от дакийските славяни. В следващите години славяните нападат византийските територии заедно с аварите.

577 г. Голямо нападение на 100 000 славяни на юг от Дунава. Славянските отряди стигат до Елада и я разоряват.

581–582 г. Начало на нападения на авари срещу Византия. Славяните възобновяват своите набези на юг от Дунав, като действат често заедно с аварите.

584 г. Първа обсада на Солун от авари и славяни.  

586 г. Солун е атакуван от авари и славяни със стенобойни машини.

602 г. Византийска армия, изпратена на Дунава за действия срещу славяните се вдига на бунт под ръководството на стотника Фока, насочва се към Константинопол, сваля император Маврикий от престола и качва на негово място Фока (602-610). Отбраната на дунавската граница рухва. Стихналите за известно време нападения на авари и славяни се възобновяват. Започва масовото заселване на големи славянски маси в целия полуостров.

609 г. Солун е обсаден от 5000 славяни.

619 г. Нападение на авари, които стигат до Дългата стена.

620 г. Солун е обсаден от славяни по суша и по море.

622 г. Съвместна 33-дневна обсада на Солун от авари и славяни със стенобойни машини и кула.

626 г. 29 юли – 7 август
  Неуспешна обсада на Константинопол от 80 000 хилядна армия от авари, славяни, българи и гепиди, подпомогнати от персийска войска, разположена на азиатския бряг на Босфора. Ромеитете успяват да отблъснат атаката на стените по суша, както и да разгромят напълно славянската флотилия от лодки в Златния рог. Тази обсада е една от най-опасните за столицата на Византия. След неуспеха на обсадата следва упадък на аварския хаганат. Освободени от властта на аварите, славяните масово заселват полуострова.

630 г. Конфликт между авари и българи в Аварския хаганат. Част от българите са избити, други се преселват. Славянските племена отхвърлят господството на аварите. Край на аварските нападения на Балканите.

645–647 г. Двугодишна обсада на Солун от славяни.

658 г. Император Констант II (641–668) покорява славянски племена в Беломорието и ги преселва в Мала Азия.

70-те години на VII в.
Византия успява да възстанови контрола върху голяма част от владенията си на Балканския полуостров. Този контрол обаче се базира на ромейските гарнизони в крепостите и големите градове. Славянските поселения се ползват със значителна автономия, което е изразено и с употребявания по това време термин "Славинии”.

674–678 г. Византия отблъсква няколко поредни нападения на арабите срещу Константинопол. При тези нападения ромеите използват за първи път т.нар. "гръцки огън” - специална горяща смес, изхвърляна от големи сифони срещу вражески кораби или при защита на градски стени. Съставът на сместа е пазен в голяма тайна и не е известен и до днес).

675-678 г.
Неуспешна тригодишна славянска блокада и обсада на Солун.


Българите до създаването на Дунавска България:


IV в. Българите обитават земите на север от Кавказ.

ІV-VІІ в. Велико преселение на народите.

334 г.
В кратка латинска хроника се споменава, че българите (vulgares) са произлезли от Зиези, син на Ной и са един от 25-те народа, живеещи на изток. Това е първото споменаване на българите като отделен етнос.

354 г. "Анонимен римски хронограф” повтаря сведенията от латинската хроника.

377–453 г.
Част от българите в състава на Хунския племенен съюз се настаняват в Централна Европа.

480–486 г. Византийският император Зенон (474–475, 476–491) сключва съюз с панонските българи срещу остготите. На два пъти (480 и 486 г.) българите са разбити от остготите.

V в. В "Историята” на арменския историк Мойсей Хоренски се споменават земите на българите, намиращи се северно от Кавказ.

493–499–502 г.
Български отряди нахлуват в Тракия.

512 г. Император Анастасий (491-518)построява т. нар. Дълга стена от Деркос на Черно море до Силимврия на Мраморно море с обща дължина от 420 стадия (126 км, широка 3,30 м, висока до 5 м. В началото на VI в. един стадий е равен на около 300 м.) на около 65 км от Константинопол за защита от нападенията на мизи (българи), скити (славяни) и други варварски племена.

517 г. Нападение на българи и славяни; стигат до Епир, Тесалия, Термопилите; вземат много плячка и пленници, които са избити поради недостатъчния откуп.

519 г.
Българите опустошават Илирик.

527–565 г.
По време на управлението на Юстиниан I (527–565) за защита от нападенията на българи, славяни, авари и други варварски племена са построени над 300 крепости  в три защитни линии (по Дунава, по Балкана и в Тракия и Родопите), подновени са крепостните съоръжения на съществуващите градски центрове, построени са нови укрепени градове.

530 г. В Тракия е разбит голям български отряд. Част от пленниците са включени във византийската армия в Мала Азия.

533–538 г. Сблъсъци на византийски войски с български отряди в Мизия и Тракия.

537 г. 27 декември.
Осветена е църквата "Св. София” в Константинопол.

540 г. Голямо нападение на българи на Балканския полуостров на широк фронт – от Илирик до Дългата стена.

551 г. Византийската дипломация предизвиква война между утигури и кутригури при р. Дон. Част от победените кутригури се заселват в Тракия със съгласието на Византия.

558-559 г.
Отряди от кутригури, начело с хан Заберган, и славяни ограбват околностите на Константинопол. След намеса на Византия избухва нова война между утигури и кутригури. Нападенията им на полуострова се прекратяват.

559 г. Византия предизвиква нова война между българските племена утигури и кутригури.

562–565 г. При устията на Сава и Драва се създава Аварски хаганат начело с Баян. В него са включени българските племена на утигури и кутригури. Аварите покоряват панонските и част от дакийските славяни. В следващите години славяните нападат византийските територии заедно с аварите.

567–568 г. Завладяване на приазовските и каспийските българи от Тюркския хаганат.

568–569 г. Група панонски българи, включени във войската на лангобардския крал Албоин, се заселват в Северна Италия.

581–582 г. След междуособни борби Тюркският хаганат се разпада на Източен и Западен. Българите остават в Западнотюркския хаганат.

597 г. Сблъсък на български отряд от около 1000 души с византийска войска при устието на р. Осъм.

619 г. В Константинопол император Ираклий (610-641)сключва съюзен договор с вожда на българите-оногондури Органа, чичо на хан Кубрат и негов регент. Договорът е насочен срещу хазарите и аварите. Хан Кубрат остава да живее известно време в Константинопол и приема християнството.

626 г. 29 юли – 7 август
  Неуспешна обсада на Константинопол от 80 000 хилядна армия от авари, славяни, българи и гепиди, подпомогнати от персийска войска, разположена на азиатския бряг на Босфора. Ромеитете успяват да отблъснат атаката на стените по суша, както и да разгромят напълно славянската флотилия от лодки в Златния рог. Тази обсада е една от най-опасните за столицата на Византия. След неуспеха на обсадата следва упадък на аварския хаганат. Освободени от властта на аварите, славяните масово заселват полуострова.

628-630 г. Хан Гостун от рода Ерми застава начело на българите-оногундури.

630 г. Конфликт между авари и българи в Аварския хаганат. Част от българите са избити, други се преселват. Славянските племена отхвърлят господството на аварите. Край на аварските нападения на Балканите.

631–632 г.
9000 българи начело с Алцек се отцепват от Аварския хаганат и се отправят към Бавария. Там по-голямата част от тях са избити по заповед на франкския крал Дагоберт. По-късно оцелелите начело с Алцек се заселват във владенията на лангобардския крал Гримуалд в Северна Италия.

631–635 г.
Създаване на Стара Велика България – първата българска държава. Начело застава хан Кубрат от рода Дуло на племето оногондури. Столица на държавата – Фанагория на дн. Тамански полуостров.

635 г. Договор между хан Кубрат и император Ираклий. Хан Кубрат получава титлата патриций.

665 г. (според някои историци това става през 651 или 655 г.) Умира хан Кубрат (погребан е заедно с голямо златно и сребърно съкровище близо до сегашното украинско село Малая Перешчепина). Разпадане на Стара Велика България. Първият му син Баян (Батбаян), остава на старите места и се подчинява на хазарите. Вторият син Котраг с племето си се придвижва към земите на Средна Волга и основава там ханство (Волжско-Камска България) със столица Велики Болгар. Третият син Аспарух с племето си се насочва на югозапад.

60–70-те години. Българите на хан Аспарух, на брой около 300 000 души, се придвижват на запад и се установяват в местността Онгъл при устието на р. Дунав (днешна Южна Бесарабия). Оттам започват нападения срещу византийските територии на юг.

60-70-те години.
Придвижване на българите на Кубер на запад и отсядането им под аварска власт в Панония.

674–678 г. Византия отблъсква няколко поредни нападения на арабите срещу Константинопол. При тези нападения ромеите използват за първи път т.нар. "гръцки огън” - специална горяща смес, изхвърляна от големи сифони срещу вражески кораби или при защита на градски стени. Съставът на сместа е пазен в голяма тайна и не е известен и до днес).


Дунавска България при хан Аспарух и след него:


680 г. пролетта. Отряди на хан Аспарух преминават Стара планина, нападат Тракия и застрашават  околностите на Константинопол.

680 г. краят на лятото. Поход на Константин IV Погонат (668–685) срещу българите в Онгъла. Битката при Онгъла завършва с разгром на византийската войска.

680 г. есента – началото на 681 г. Българите преминават Дунава и се настаняват в местността около Плиска. След като покоряват околните славянски племена, българите започват нападения в Тракия.

681 г. Мирен договор между Византия и Българското ханство. (Според някои историци походът и мирният договор са в една и съща година – 680 ). За договора се споменава на 16-то заседание на Шестия вселенски събор в Константинопол на 9 август 681 г. (Сведения на византийския хронист Теофан, патриарх Никифор, Лексикона "Свидас" от Х в., западния хронист монахът Зигеберт – "Отсега нататък трябва да се отбележи българското царство.")

Около 680 г.
Въстание на българите и преселници от Византия в аварския хаганат под ръководството на Кубер, вероятно също един от синовете на Кубрат. Придвижване на българите и преселниците от Аварска Панония в Керамисийското поле (между Битоля и Прилеп). Планове на Кубер за превземане на Солун.

680–685 г.
Българите воюват срещу аварите, изтласкват ги на север от р. Дунав, присъединяват към България племето тимочани. Сведения за тези събития се намират в "Арменска география" на Анани Ширакаци.

688–689 г. Поход на Юстиниан II срещу славянските племена около Солун и Куберовите българи и военен сблъсък с войски на хан Аспарух в Тракия.

700 или 701 г. Хан Аспарух загива във война срещу хазарите. Погребан е в специален гроб с въоръжението си и съкровище във Вознесенка, днес квартал на гр. Запорожие в Украйна.

701–718 г. (по други данни 700-721 г.) Управление на хан Тервел.

705 г. Договор между хан Тервел и Юстиниан II Ринотмет (Носоотрязания) (685–695, 705–711). Хан Тервел подкрепя с 15 000 войска Юстиниан ІІ Ринотмет в усилията му да се върне на престола. В знак на благодарност Юстиниян II Ринотмет нарежда да се постави статуя на хан Тервел на хиподрума. На хан Тервел е дадена втората по значение във Византия титла "кесар”,  като той полага клетва за вярност към императора (във връзка с титлата съществува предположение, че Тервел приема християнството). Хан Тервел получава и областта Загоре.

708 г. Неуспешен опит на Юстиниан II Ринотмет да си върне Загоре. Византийската войска е разбита от българите при Анхиало.

711 г. По молба на император Юстиниан II Ринотмет хан Тервел му изпраща отряд от 3000 конници, които да му помогнат в борбата с вътрешните му врагове. Юстиниан II Ринотмет е убит, българският отряд се връща безпрепятствено.

712 г.
Поход на хан Тервел към Константинопол след смъртта на Юстиниан II Ринотмет. Околностите на града са разграбени и опожарени.

716 г. Договор между хан Тервел и император Теодосий III (715–717). Византия плаща годишен данък (около 30 литри злато, копринени дрехи и червенобоядисани кожи) на България. Определя се границата в Тракия, като територията на Загоре е увеличена, подписва се специална клауза за връщане на политически бегълци, регулират се търговските отношения между двете страни, като на стоките трябва да бъдат поставяни специални печати. Този договор окончателно определя отношенията между двете държави като напълно суверенни.

717 г. Споразумение между Византия и България за съвместни действия срещу арабите, насочили се към Константинопол.

717 г. лятото – есента на 718 г. Константинопол е обсаден от арабите по суша и по море. През зимата българската войска ги блокира по суша и ги разгромява, като избива 22 000 араби. На 15 август 718 г. арабската обсада на Константинопол е прекратена. Отхвърлена е арабската опасност над Югоизточна Европа. Победата на Тервел има широк отзвук сред съвременниците.

718 г. краят. Т. нар. Куберови българи подкрепят бунт на претендента за престола, бившия император Анастасий II. Император Лъв III (717–741) успява да ги привлече на своя страна. (Някои историци смятат, че помощта за Анастасий II е дошла от хан Тервел.)

721–738 г.
На българския престол е хан Кормисош от рода Вокил.

726 г.
При император Лъв III започва кодификация на византийското право. През 726 г. са издадени т.нар. Еклога и Земеделския закон, сборници със закони, представляващ ядрото на средновековното византийско право. През втората половина на IХ в. И началото на Х в. Еклогата и Земеделският закон са преведени и използвани в България.

738–753 г. Управление на хан Севар, последен владетел от рода Дуло.

753–760 г. Управление на хан Винех от рода Вокил. След неуспешна война с Византия изпраща децата си като заложници в Константинопол. Загива при преврат.

755 г.
Император Константин V Копроним (741–775) преселва в Тракия (около Одрин и Филипопол) население от Мала Азия (арменци и сирийци), с които да засили границата с България. По протежение на византийско-българската граница в Тракия се укрепяват градовете, строят се нови гранични крепости.

756–775 г. За период от близо 20 години Константин V Копроним провежда девет похода срещу България. Повечето се провеждат по суша и море. 20-годишната военна кампания срещу България завършва на практика без успех. В териториално отношение Византия успява да си върне единствено областта Загоре. Походите предизвикват вътрешнополитическа криза в България, изразяваща се в честа смяна на престола (за 10 години се сменят 6 ханове). В страната се създава силна провизантийска групировка, поддържана от Византия.

760–763 г.
Управление на хан Телец от рода Угаин, Убит при преврат.

763–766 г.
Управление на хан Сабин от рода Вокил. След неуспешна война с Византия предлага мир. Обвинен в предателство от народен събор в Плиска. Успява да избяга със семейството си в Константинопол.

766 г.
40-дневно управление на хан Умор от рода Вокил. Убит при преврат.

766–767 г. Кратко управление на хан Токту. Убит при преврат.

767–768 г. Управление на хан Паган. Склонен е на мирни преговори с император Константин V Копроним. При опит за бягство в Константинопол е убит.

768–777 г. Управление на хан Телериг.

774 г. Хан Телериг изпраща 12 000 войска в областта Берзития (района на Прилеп, Велес, Кичево и Битоля).

774 г. След неуспешен византийски поход през 774 г. между двете страни е сключен мирен договор.

775 г.
С хитрост хан Телериг успява да залови и обезвреди византийските поддръжници сред българската и славянската аристокрация.

777 г. Свален от престола, хан Телериг бяга във Византия, където е приет от император Лъв IV Хазарски (775– 780), приема християнството и името Теофилакт, получава титлата патриций и се жени за роднина на византийската императрица.

777–803 г.
Управление на хан Кардам. България започва да излиза от вътрешната криза.

778 г. Император Лъв IV Хазарски преселва в Тракия 150 000 арменци и сирийци.

789 г. Българите разгромяват византийската войска на стратега на Тракия Филит по течението на р. Струма.

791 г. Поражение на ромеите при крепостта Проват край Одрин. На практика българите контролират областта Загоре.

792 г. 20 юли. Българите разгромяват силна византийска войска при Маркели, Тракия. Император Константин VI (780–797) е принуден да бяга от бойното поле, убити и пленени са много знатни византийски пълководци и аристократи. Сключен е мирен договор според който България си връща областта Загоре и получава годишен данък от империята.
796 г. Нов неуспешен поход на Константин VI срещу българите. След този поход  мирните отношения се възстановяват, като империята се задължава да плаща годишен данък на България.

Доц. д-р Петко Петков