Антиосманска съпротива на българския народ през ХV–ХVII в.

loading...

1396 г.  Окончателно завладяване на Видинското царство от османците.

1396 г. Поражение на кръстоносните войски на Сигизмунд при Никопол.

1389–1402 г. Управление на султан Баязид I.

1400 г. Тамерлан с войските си напада анадолските провинции на османските турци.

1402 г. 25 юли. Битка между Баязид I Йълдъръм и монголските войски при Анкара. Османските турци са разгромени, Баязид I е пленен и по-късно убит.

1402–1413 г. Династична война за престола между синовете му Муса, Сюлейман I (1402–1409 г. само в Румелия) и Мехмед I Челеби (1402–1421 г. отначало само в Анадола, а след 1413 г. и в Румелия).

1403–1404 г. Общи действия на балканските владетели Стефан Лазаревич, босненския крал Остоя, влашкия княз Мирчо и българския княз Константин срещу османците.

1406–1408 г. Усилия на унгарския крал Сигизмунд да организира коалиция на балканските владетели срещу османците.

1406 г. (по други източници 1404 или 1408 г.). Освободителен поход на Константин (син на Иван Срацимир), влашкия войвода Мирчо и Фружин (син на Иван Шишман). Превзета е Силистра и някои области в Добруджа. Според други източници са освободени земи и около Видин.

1409 г. Потушаване на въстанието на Константин, Мирчо и Фружин от Сюлейман I.

1412 г. Бунт на принц Муса.

1412 г. Въстания на българите срещу Муса.

1413 г. Муса разселва принудително българското население поради въстанията от 1412 г.

1413 г. юли. Мехмед I Челеби разбива Муса при с. Чамурлий (дн. Калково, Софийско).

1416 г. Бунт на Бедредин Симави.

1422 г. Османските войски на Мурад II обсаждат Цариград.

1425 г. Войски на власи, сърби и българи овладяват Видин и Оряхово.

1425 г. Сигизмунд организира против османците нов съюз, в който участват власи и сърби; българският княз Фружин търси подкрепата на Венеция.

1430 г. Османските турци превземат Солун. Настъплението им продължава към западната част на Балканския полуостров и във Влашко.

1432–1435 г. Въстание на Арианит и Депа (Андрея Топия) в Албания против османците.

1435 г. Дипломатическа мисия на княз Фружин при въстаналите албанци.

1439 г. Първо покоряване на сръбското княжество от османците.

1439 г. Уния между Рим и Константинополската патриаршия на събор във Ферара и Флоренция. Унията трябва да обедини усилията за противопоставяне на османската експанзия към Централна Европа и за спасяването на последните владения на Византийската империя. На 1 януари папа Евгений IV издава була за обявяване на кръстоносен поход срещу османците.

1443 г. Първи кръстоносен поход на полско-унгарския крал Владислав III Ягело (1434–1444), трансилванския войвода Янош Хунияди и сръбския деспот Георги Бранкович. Победи на кръстоносците при Алексинац и Ниш. Затрудняване на движението при Ихтиман поради настъпилите студове. Султан Мурад II по това време е зает с междуособици в Анадола и предлага примирие, сключено в Одрин, и мир, сключен в унгарския град Сегед.

1444 г. Втори поход на Владислав III и Янош Хунияди. Походът се прехвърля през Дунава и се насочва към Варна. На 10 ноември се разгаря битка с османските войски, при която кръстоносците са разбити. Владислав III Ягело (наречен Варненчик) е убит, а Янош Хунияди успява да избяга през Дунава.

1444 г. Въстание на албанците начело с Георги Кастриоти (Скендербег).

1445 г.
Експедиция на Валери дьо Ваврен по Дунава.

1451–1481 г. Управление на султан Мехмед II Завоевателя.

1453 г. 29 май. Османските турци превземат Константинопол (Цариград).

1453 г. Османците завземат отново българските черноморски градове Несебър, Анхиало и Созопол.

1454 г. Първи сведения за хайдути. Край София е пленен войводата Радич.

1459 г. Окончателно покоряване на сръбското деспотство от османците.

1460 г. Завладяване на Пелопонес от османците.

1460 г. Подготовка за нова кръстоносна коалиция с участието на папата, Венеция, Унгария и Албания.

1481–1512 г. Управление на султан Баязид II.

1512–1520 г.
Управление на султан Селим I.

1520–1566 г. Управление на султан Сюлейман Кануни.

1521 г. Османците завладяват Белград.

1526 г. Османците разбиват унгарската войска при Мохач.

1529 г. Османците обсаждат за първи път Виена и претърпяват поражение.

1536 г. Сключване на първите търговски договори (т. нар. “капитулации“) между Франция и Османската империя. Действителният режим на капитулациите започва да действа от 1569 г.

1568 г. Селски бунт – разбягват се работниците, които трябва да работят на строежи в Цариград.

1571 г. Голям османски флот е разгромен при Лепанто (в залива на Орфано на Адриатическо море) от обединените флоти на Венеция, Папството, Испания. Потопени са над 200 османски кораба, убити са около 30 000 османци, пленени са 3000 души.

1572 г.
За възстановяването на турския флот българите са задължени да работят ангария (според писмо на епископ Тимотей). В Созопол и Варна са построени 30 големи галери.

1572–1574 г. Охридският архиепископ Йоаким посещава Неапол и Мадрид.

1583 г. Австро-турска война. На страната на Австрия участват Влашко, Молдова, Трансилвания. Влашки отряди преминават често Дунава и нанасят поражения на местни военни отряди.

1586–1587 г. Посещение на бъдещия търновски архиепископ Дионисий Рали в Москва с църковно-политическа мисия.

1593–1606 г. Война на Османската империя с Хабсбургската монархия и нейните съюзници.

1595 г. Отряди на Михаил Храбри достигат до София и я завземат временно.

1597–1599 г. Мисия на охридския архиепископ Атанасий в Италия, Австрия, Чехия, Германия, Испания.

1598 г. Избухване на Първото търновско въстание, свързано с акция на влашки отряди при Силистра.

1606 г. Ситваторокски мирен договор между Австрия и Османската империя.

1617 г. Не е събран поголовният данък джизие от войнуците в Ямболско.

1618 г. Хайдушки дружини действат в Софийско.

1622 г. Бунт на селяните от с. Маловище, Битолско, които отказват да плащат данъци.

1645–1669 г.
Война на Османската империя за завладяването на остров Крит.

1647 г. Мисия на Петър Парчевич във Влашко и Полша.

1649–1650 г. Мисия на Петър Парчевич във Влашко, Варшава, Виена и Венеция.

1651 г. Никополският католически епископ Филип Станиславов издава в Рим молитвеник “Абагар“, написан на кирилица.

1656 г. Съзаклятие на духовни йерарси на Балканите и мисия на Петър Парчевич при император Фердинанд III.

1657 г. Мисия на Петър Парчевич при украинския хетман Богдан Хмелницки.

1662–1663 г.
Война между Османската империя и Австрия.

1672–1676 г. Войни на Османската империя с Полша.

1673–1674 г. Мисия на Петър Парчевич в Полша, Австрия, Венеция, Флоренция и Рим.

1863-1864 г. Създава се Свещена лига от Австрия, Полша, Венеция и Русия за борба срещу Османската империя. Войната водена от Свещената лига завършва през 1799 г. с Карловацкия мирен договор.

1683 г. Османските войски обсаждат Виена с големи сили. Обсадата е неуспешна. С помощта на полския крал Ян Собиески турците са разгромени.

1686 г. Действия на 4–5 хайдушки дружини от 200 души в Костурско, Воденско и Хрупишко.

1686 г.
Среща на московски патриарх Йоаким с “търновския княз“ Ростислав Стратимирович. Изработва се план за въстание в България.

1686 г. Избухва Второто търновско въстание. В него участват около 4000 души. Потушено бързо от турците.

1687 г. Султан Мехмед IV (1648–1687) е сменен от брат си Сюлейман III (1687–1691).

1688 г. 20 октомври. Софийският архиепископ Стефан Княжевич пише доклад до Конгрегация за вярата, в който подробно описва въстанието.

1688 г. Австрийски войски обсаждат Белградската крепост. На 6  септември Белград е превзет. Това служи като сигнал за избухване на Чипровското въстание.

1688 г. септември. Избухва въстание в Чипровци, Копиловец, Железна и Клисура, където живеят предимно българи католици. Главен център на въстанието става Чипровци. Градът е подложен на обсада от турски войски и техния съюзник унгарския протестантски граф Имре Тьокьоли. След обсада на Чипровци през октомври въстанието е потушено. Оцелелите въстаници бягат във Влашко, по-късно в Трансилвания.

1689 г. Действия на хайдушкия войвода Страхил.

1689 г. При продължаващите военни действия на австрийските войски са превзети Ниш и Кюстендил. В боевете участва отрядът на Георги Пеячевич и хайдушкият отряд на Страхил войвода. Създава се петхилядна въстаническа армия начело с хайдушкия войвода Карпош, действащ в югозападните български земи. Успехи на въстаническите сили при Крива Паланка, Куманово, Скопие. Карпош е обявен за крал. След оттеглянето на австрийските войски турците потушават въстанието. Край Скопие Карпош е пленен и убит.

1699 г. януари. Карловацки мирен договор, с който завършва войната на Свещената лига. Османската империя започва да губи владения в европейската си част.

Доц. д-р Петко Петков