Борба за запазване на независимостта на българското царство

927–970 г. Управление на цар Петър.

927 г. Кратък поход на Петър и първия му съветник, вуйчо му Георги Сурсувул, в Тракия. Обсадена е крепостта Виза.

927 г. лятото. Започват преговори между България и Византия за мир. Първоначално те се водят от монаха Калокир в Константинопол и в Месемврия от византийските дипломати Теодосий Авука и Василий Родоски и българина Стефан, близък роднина на цар Петър. След това преговорите са оглавени от Георги Сурсувул, който се среща лично с Роман Лакапин. По-късно в Константинопол пристига и самият Петър.

927 г. началото на октомври. Във Влахернския дворец в Константинопол Петър подписва 30-годишен мирен договор (дълбок мир). Уточнява се границата. Потвърждава се титлата  на българския владетел “василевс” на българите, но по специална формулировка, при която отпада частта “поставен от Бога“, което според ромеите означава, че титлата му е дадена по благоволението на Византия и той е “духовен син” на византийския император. Под натиска на император Роман Лакапин Константинополската патриаршия признава патриаршеската титла на досегашния български архиепископ Леонтий, но Българската патриаршия остава под нейната каноническа зависимост. Договорът предвижда също размяна на пленници, установяване на границата според договорите от 896 и 904 г., както и плащането на годишен данък от страна на Византия.

927 г. 8 октомври. В църквата “Св. Богородица при Пиги“ цар Петър сключва брак с Мария, дъщеря на Христофор, най-големия син на Роман Лакапин, който е съимператор и евентуален наследник на престола. В чест на сключения мир Мария приема името Ирина (мир). По-късно този брак е критикуван силно от Константин VІІ Багренородни.

928 г. (по други данни през 931 г.). Сръбският княз Чеслав бяга от България и възстановява независимостта на Сръбското княжество. Според някои историци това става през 931 г.

928 г. Разкрит заговор на претендента за престола Иван, по-малкият брат на Петър. Иван е заловен, затворен и насила замонашен. По-късно предаден на Византия в рамките на размяната на пленници между двете страни. Иван е освободен от монашеския обет, оженва се за знатна арменка, получава имение в Мала Азия и става част от византийската аристокрация.

930 г. Бунт на претендента за престола Михаил, замонашения първороден син на Симеон, в областта на Долна Струма, подкрепен от част от местното население. Михаил умира внезапно, с което бунтът затихва.

930-931 г. Св. Иван Рилски (870(880)–18 август 946 г.) основава Рилския манастир.

933-956 г. Константинополски патриарх е Теофилакт (син на император Роман Лакапин и вуйчо на Мария-Ирина, съпруга на Петър (933-956). В отговор на писмо на цар Петър той му изпраща послание, в което се дават обширни сведения за дуалистичните ереси и му дава съвети как да се справи с новопоявилата се ерес - богомилството в българските земи.

934 г., 943 г. Нашествия на маджари в българските и византийските земи.

943 г. Българска войска отблъсква нападение на печенеги в Северна Добруджа.

945 г. 27 януари. След като през декември 944 г. Роман Лакапин е свален от власт от синовете си Константин и Стефан, през януари те са арестувани и изпратени на заточение. На престола в Константинопол остава Константин VII Багренородни (945–959). През 945 г. Константин VІІ Багренородни обявява за съимператор сина си Роман ІІ.

948 г. Ново нашествие на маджарите през българските земи в Тракия.

955 г. Германският император Отон I разбива маджарите при Аугсбург, на р. Лех. Нападенията им в Централна Европа престават, но отново се възстановяват нападенията на Балканите.

957 г. Константин VII Багренородни посреща в Константинопол руската княгиня Олга, която приема християнството.

959–961 г. Нови маджарски нападения в Тракия. При едно от тях отрядите на маджарите стигат до Константинопол, където са отблъснати с големи усилия.

959–963 г. На византийския престол след смъртта на баща си Константин VII Багренородни остава Роман II (959–963).

963 г. Умира Ирина, съпругата на цар Петър. Подновяване на мирния договор между България и Византия. Синовете на Петър и Ирина – Борис и Роман – са изпратени в Константинопол като заложници за мира.

963 г. На византийския престол се възкачва Никифор II Фока (963–969).

963-966 г. Нападения на маджарите в българските земи.

965 г. Пратеничество на Петър при германския император Отон I.

965-966 г. Договор между България и маджарите, с който те могат да преминават свободно през българските земи при походите си срещу Византия.

967 г. началото. Никифор II Фока отказва да плаща традиционния данък на България и през юни прави военна демонстрация срещу нея в Тракия, но не започва война.

967 г. краят и началото на 968 г. Византия подтиква киевския княз Светослав Игоревич (964-972) към военни действия срещу България. Преговорите води патриция Калокир, син на херсонския управител. Според византийския летописец Лъв Дякон, Калокир, домогващ се до византийския престол, обещал на Светослав в случай на успех да му отстъпи България.

968 г. лятото. Поход на киевския княз Светослав в източните български земи с войска от 60 000 души. Разбита е 30 000 българска войска. Превзети са 80 крепости в Североизточна България. При вестта за поражението цар Петър получава апоплектичен удар, по-късно се замонашва се и се оттегля в манастир.Светослав се оттегля поради опасност от нападения на печенеги над руската столица Киев.

969 г. 10 декември. Никифор II Фока е убит при дворцов преврат. На престола застава Йоан Цимисхий (969–976).

969–970 г. Нов поход на Светослав срещу България.

970 г. 30 януари (според други историци смъртта му настъпва през януари 969 г.). Умира цар Петър. Малко преди смъртта си приема монашеска схима. Канонизиран за светец от българската църква. На престола застава завърналият се от Константинопол Борис II (970–972-976).

970 г. Подобряване на отношенията между България и Византия. Планиран брак между малолетни български принцеси и синовете на Роман ІІ, малолетните легитимни императори Василий ІІ и Константин VІІІ.

970 г. Преслав пада след обсада от русите. Царят и семейството му са под руски контрол. При поход в Тракия Светослав с войска от 38 000 руси, българи, маджари и печенеги превзема Филипопол. При последвала битка при Аркадиопол (Люлебургас) е разбит от ромеите под ръководството на Варда Склир.

970 г. В западните български земи властта преминава в ръцете на синовете на комит Никола, управител на областта Средец – комитопулите Давид, Мойсей, Арон и Самуил.

971 г. Появява се “Беседа на недостойния Козма презвитер за новопоявилата се ерес на богомилите”.

971 г. март. Император Йоан Цимисхий започва поход срещу русите в България по суша и с флот. На 6 април след кратка обсада е превзет Преслав. Походът продължава към Дръстър, където се намира Светослав. Българите масово се присъединяват към Йоан Цимисхий и разгневен от това Светослав екзекутира 300 знатни българи. След продължителна тримесечна обсада на Дръстър и поредица неуспешни сражения в края на юли Светослав е принуден да се оттегли от българските земи. През пролетта на 972 г. по пътя му към Киев, при праговете на р. Днепър, е убит в сражение с печенеги (печенежкият вожд Куря заповядва от черепа му да бъде направена чаша, обкована със сребро). Борис II е пленен и отведен в Константинопол, . При триумфа на Йоан Цимисхий на Борис ІІ са отнети знаците на царското достойнство (тиарата, багреницата и червените обувки) и му е дадена дворцовата титла магистър. Брат му Роман е скопен, получава титлата патриций и е назначен за стратег на областта Алидос. В Дръстър Йоан Цимисхий лишава от сан българския патриарх Дамян и закрива Българската патриаршия, но българите продължават да приемат Дамян като патриарх и смятат, че Патриаршията продължава съществуването си. Източните български земи попадат под византийска власт.

971 г. Средец става средище на съпротивата на т. нар. комитопули срещу Византия. Патриарх Дамян пристига в Средец, по-късно резиденция на българските патриарси (Герман (Гаврил), Филип и Давид) стават последователно Воден, Мъглен, Преспа, Охрид.

973 г. (според някои автори през 976 г.) Давид е убит от скитници власи близо до Преспа.

973 г. Германския император Отон І приема тържествено български пратеници и ги обдарява.

976 г. 10 януари. Император Йоан Цимисхий умира. На престола застава Василий II Българоубиец (976–1025).

976 г. Въстание на болярите Петър и Боян в Североизточна България и присъединяване на тази част към западните български земи. (Според някои автори това става през 989-990 г.)

976 г. Мойсей загива при обсада на Сяр.

976 г. Борис II и брат му Роман напускат Византия. На границата Борис II е убит. Роман (976–991–997) е провъзгласен за цар. (Според някои автори бягството и смъртта на Борис ІІ става през 978-979 г.)

977–981 г. След петгодишна обсада Лариса е превзета от Самуил. Мощите на някогашния епископ на Лариса св. Ахил са пренесени в Преспа.

986 г. юли. Първи голям поход на император Василий II срещу България. Крепостта Средец е обсадена, но след 20-дневни неуспешни опити да я превземат, ромеите се оттеглят.

986 г. 17 август. Поражение на ромеите при Траянови врата от българите, водени от Самуил, Арин и цар Роман. Василий II едва успява да се спаси, благодарение на арменската си гвардия, като оставя в ръцете на българите целия си обоз, императорската палатка и знаците на императорското достойнство. Проходът е наречен от ромеите Българска клисура. След тази битка българите превземат Верея и Сервия в Южна Македония.

987 г. 14 юни. В местността Разметаница, близо до Дупница Самуил наказва със смърт Арон и неговото семейство, поради опитите му за преговори с ромеите. Оставен е жив само синът му Иван Владислав. (Според някои автори това събитие става през 976 г.)

989 г. Руският княз Владимир оказва военна помощ на император Василий ІІ срещу претендентът за престола Варда Фока. В замяна на това Ана, сестрата на императора е изпратена в Киев и сключва брак с Владимир. Предварително условие за брака е покръстването на Владимир и русите. За първи път порфирогенета е дадена за съпруга на чужд владетел.

991 г. При военен поход цар Роман е пленен и отведен в Константинопол.

996 г. Победа на Самуил при Солун. При тази битка е пленен Ашот, син на солунския дук Григорий Таронит, който по-късно се жени за Мирослава, дъщеря на Самуил и е изпратен за управител на Драч. Българските войски навлизат в Южна Гърция, стигат до Пелопонес, на връщане са разгромени при р. Сперхей (близо до Термопилите) от новия солунски дук Никифор Уран.

997 г. Цар Роман умира в Константинопол. Край на династията на Крум. Самуил е провъзгласен за цар от патриарх Филип в Преспа.  Сведения за признаване на царската му титла от Рим.

998 г. Самуил нахлува в Сърбия и завладява княжествата Дукля (Зета) и Требине, напада и опожарява Котор и Дубровник. Князът на Дукля (Зета)  Иван Владимир по-късно сключва брак с дъщерята на Самуил Теодора-Косара, и е върнат на престола си. Брак на Гаврил Радомир с дъщерята на унгарския крал Ищван.

1001–1002 г. Василий II превзема източните български земи и крепостите Верея и Сервия.

1003 г. След 8-месечна обсада ромеите превземат Видин. За да ги отклони, по същото време Самуил напада областта около Адрианопол.

1004 г. Василий II превзема Скопие, обсажда без успех крепостта Перник. По същото време Самуил напредва към Солун и при засада пленява солунския управител Йоан Халд.

1005 г. Зетят на Самуил, Ашот, управител на Драч предава крепостта на Василий II.

1006-1014 г. Периодични военни сблъсъци между ромеи и българи.

1014 г. 29 юли. Битка при с. Ключ, поражение на българите, 15 000 войници са ослепени (по други сведения 14 000). Василий II получава прозвището Българоубиец (Булгароктонос).

1014 г. 6 октомври. Цар Самуил умира, след като вижда ослепените войници.

1014 г. 15 октомври. За български цар е провъзгласен Гаврил Радомир (1014–1015).

1014–1015 г. Управление на Гаврил Радомир. Виждайки силата на Византия, Гаврил Радомир предлага на Василий II мир, но предложението е отклонено. Убит е от братовчед си Иван Владислав (1015–1018), син на Арон. Убити са също съпругата на Гаврил Радомир и зет му Иван Владимир.

1015–1018 г. Управление на Иван Владислав. Новият цар също се опитва да сключи мир с Василий II, но и това предложение е отхвърлено.

1015 г. Василий II напада Охрид и опожарява царския дворец. Ромеите превземат крепостта Бояна.

1016 г. Василий II повторно обсажда неуспешно крепостта Перник.

1016–1017. Кракра се опитва да влезе в съюз с печенегите, за да отслаби византийския натиск. Опитът остава без успех, тъй като Василий II привлича печенегите на своя страна.

1018 г. февруари. При обсада на Драч цар Иван Владислав е убит.

1018 г. март-април. Василий ІІ навлиза в българските земи. Крепостите се предават една след друга. Василий II тържествено влиза в Охрид. Царица Мария и децата й, както и патриарх Давид са отведени в Константинопол.. Българите са покорени окончателно от Византия.

1018 г. април. Престолонаследникът Пресиян, с братята си Алусиян и Арон продължава за кратко съпротивата в планината Томор, но скоро се предава на Василий ІІ. Някои от войводите на Самуил – Ивац, Никулица, Гавра и Елемаг продължават известно време съпротивата, но и те са принудени да се предадат.

1018 г. След покоряването на България под византийска власт са поставени и сръбските княжества Дукля (Зета), Захълме, Рашка и Босна. Хърватското княжество е поставено във васална зависимост. Византия възстановява напълно господството си на Балканския полуостров.

1018 г. краят – началото на 1019 г.  Василий II празнува последователно своята победа над българите в църквата “Св. Богородица“ (Партенона) в Атина и в църквата “Св. София“ в Константинопол с тържествени молебени.