Движение за новобългарска просвета и изграждане на възрожденската култура

Килийни училища  в българските земи през ХV в. – 17, през ХVI в. – нови 29, през ХVII в. – нови 31, през ХVIII в. – още 75. Общо до средата на ХVIII в. функционират 112, до 30-те години на ХIХ в. – 235 килийни училища.

Гръцки училища през ХVIII в. и началото на ХIХ в., имащи значение за българската просвета – в Одрин, Пловдив, Търново, Сливен, Мелник, Битоля, Скопие.

Гръцки просветители, оказали влияние върху духовния живот на българите – Никифор Теодокис, Адамантиос Кораис, Теофил Каирис, Константин Вардалах, Е. Дарварис.

Южнославянски просветители – Захарий Орфелин, Йован Раич, Доситей Обрадович.

ХVIII в. краят. Сведения за буквар от Христофор Жефарович.

1792 г. Църковнославянски буквар, отпечатан във Виена със средствата на търговеца от Разлог Марко Теодорович.

1806, 1819 г. Цариградската патриаршия съдейства активно за развитие на новогръцкото образование. На два пъти патриарх Григорий V призовава за подобряване преподаването на гръцки език на Балканите.

1810 г. Първи опит за създаване на елино-българско училище в Сливен, просъществувало кратко време.

1812 г. Опит за създаване на елино-българско училище в Котел от даскал Антон.

1815 г. Първо елино-българско училище в Свищов, основано от Емануил Васкидович; 1819 г. – Котел, Райно Попович; 1820 г. – Сливен, Иван Селимински; 1826 г. – Карлово, Райно Попович; 1827 г. – Самоков, Неофит Рилски; 1828 г. – Смирна, Константин Фотинов (за първи път тук се прилага взаимоучителната система); 1831 г. – Свищов, Христаки Павлович.

1824 г. Султан Махмуд II въвежда задължително начално образование за децата на мюсюлманите. С това е призната необходимостта от реорганизация на системата на образование в империята. През следващите години се създават военни училища по западен образец, изпращат се турски младежи на учение в Западна Европа, подготвя се въвеждането на общо светско образование. През 1846 г. е издаден Закон за просветата, насърчаващ създаването на светски училища за мюсюлманите. През 1869 г. в Турция се издава нов Закон за образованието, даващ нов тласък на образованието в империята.

Взаимни училища: със средства на Васил Априлов, братя Палаузови, братя Мустакови и др. на 2 януари 1835 г. в Габрово е открито първото училище с учител Неофит Рилски. Преди откриването на училището Н. Рилски е изпратен през 1834 г. за 9 месеца в Букурещ, за да изучи взаимноучителната система. Там той съставя и "Взаимноучителни таблици” и "Болгарска граматика”за нуждите на обучението. (Според някои изследователи взаимоучителната метода се прилагат в училището на К. Фотинов от 1828 г. в Смирна, през 1831 г. в Свищов от Хр. Павлович.) След 1835 г. взаимни училища са открити в Свищов, Панагюрище, Казанлък, Карлово и др. До средата на 50-те години в българските земи има над 200 начални взаимни училища, а до Освобождението броят им е около 1500.

1840 г. По инициатива на Васил Априлов са отпуснати стипендии за българчета в Херсонската семинария и Одеския лицей. По-късно Русия отпуска 20 стипендии за българи в Киев, Москва и Петербург.

1845 г. Николай Хр. Палаузов съставя първия училищен правилник, в който се урежда управлението и програмата на Габровското училище.

Девически училища: първото е открито през 1840 г. в Плевен от Анастасия Димитрова; след това във Враца, Ловеч, София, Свищов, Елена, Шумен и др.

Класни училища: първото е основано от Н. Геров в Копривщица през 1846 г.; следват през 1847 г. – Пазарджик; 1848 г. – Калофер; 1850 г. – Пловдив и др.

Гимназии: 1858 г. – Болград; 1868 г. (през 60-те години на ХIХ в.) – Пловдив; 1872/1873 г. – Габрово.

Специализирани училища: търговско училище в   Свищов – 1874 г.; педагогически училища в Щип (1869 г.) и Прилеп; богословски училища в Лясковския манастир (1874 г.) и в Самоков (1876 г.).

Звучна метода – приложена за първи път от Й. Ковачев през 1868 г. в Габрово и Щип.

От 1869 г. в българските земи започват да се разпространяват т. нар. неделни училища. Първото училище е открито през 1850 г. в Стрелча от Хр. Г. Данов. Тези училища са заемки от Европа и САЩ и изпълняват функции на началните училища като засягат и отделни теми от общ характер, пропагандиращи патриотизъм и т. н. До Освобождението има 49 училища.

Първото протестантско училище е открито в Пловдив през 1860 г. Мъжко и девическо протестантско училище съществува в Самоков от 1870 г. Училища по европейски образец в квартал Галата Сарай и в Бебек.

Учителски събори:  първият събор е проведен в Стара Загора през 1868 г.; следващите са в Хасково, Пловдив, Русе, Тулча, Прилеп и др.

1851 г. 11 май. По предложение на Найден Геров за първи път в пловдивското училище се чества празника на братята Кирил и Методий. Редовното му празнуване започва масово през 1857 г. и постепенно се превръща в  празник на българската просвета и култура

1862 г. януари. Братята Димитър и Константин Миладинови, дейци за развитието на българската просвета и култура в Македония и създаването на независима Българска църква, умират в затвор в Цариград.

1863 г. Открит е Роберт колеж в Цариград – първият американски колеж извън територията на САЩ.

1868 г. Открит е султанският лицей в Галата Сарай. Лицеят е създаден с френска помощ, преподаването се извършва на турски и френски език, част от преподавателите са французи.

1869 г. Издава се Закон за образованието. С него се създават възможности за регулиране на учебното дело и се дава нов тласък на образованието в империята.

1870 г. Създаване на Българската екзархия и ролята й за развитието на българското образование. До създаването на Екзархията управлението на училищата се осъществява от общините чрез църковните или създаваните по-късно училищни настоятелства. След 1870 г. училищното дело започва да се централизира. Под ръководството на Екзархията през 1873 г. в Шумен се провежда първи училищен събор за Варненско-Преславската епархия. През следващите години се свикват нови събори под ръководството на български митрополити. Изключителната роля и значение на Екзархията за развитието на учебното дело в Македония.

1871 г. По инициатива на американските протестантски мисионери е осъществен първия пълен превод на Библията на български език. В работата върху последната редакция на превода участват американските мисионери д-р Алберт Лонг, д-р Елиас Ригс, българинът-протестант Христодул Сечанов и Петко Р. Славейков. Преводът е направен на основата на източнобългарския диалект и окончателно го налага като литературен език. Първият канонизиран от Българската църква превод на Библията се издава едва през 1925 г.

Учебници: "Буквар с различни поучения" ("Рибен буквар") от Петър Берон – 1824 г. в Брашов; буквар на Васил Ненадович от 1826 г.; учебник по аритметика на Христаки Павлович от 1833 г.; "Взаимноучителни таблици” и "Болгарская граматика" – Неофит Рилски през 1835 г.; Неофит Хилендарски (Бозвели) и Емануил Васкидович –  "Славяноболгарское детеводство"; Христаки Павлович – "Царственик" или "История Болгарская" – 1844 г.; Райно Попович – "Христоития"; Иван Богоров – "Първичка българска граматика"; Найден Геров – "Физика", Константин Фотинов – "Землеописание" и др.

Просветни дейци

Петър Берон – роден в Котел около 1795 г. Учи при Софр. Врачански и Р. Попович. По-късно продължава образованието си в Бейската академия (Букурещ), в Хайделберг и Мюнхен. През 1824 г. издава в Брашов "Буквар с различни поучения". Практикуващ лекар във Влашко; от 1843 г. се установява в Париж, където се отдава на научни и книжовни занимания. Подпомага материално просветното движение в България. Умира в Крайова на 21 май 1871 г.

Васил  Априлов е роден на 21 юли 1789 г. в Габрово. Учи в родния си град, в Брашов, Виена (медицина). Установява се в Одеса, където се занимава с търговска дейност. През 1831 г. посещава Цариград, запознава се със съчинението на Ю. Венелин и възприема идеята за откриване на българско училище. Развива активна книжовна и културна дейност. Събира народни песни. Умира в Галац на 2 октомври 1847 г. През 1841 г. издава "Денница на новоболгарского образования", а в 1842 г. – "Дополнение к книге Денница..."

Неофит Рилски (светско име Никола Поппетров Бенин) е роден в Банско около 1793 г. Става монах през 1818 г., учителства в Самоков, Габрово, Копривщица, преподава в Богословското училище на о-в Халки. Игумен на Рилския манастир. Автор на учебници, преводи, религиозни съчинения. Умира на 4 януари 1881 г. Заради заслугите му за българското образование и литература е наречен от Константин Иречек "патриарх на българските писатели и педагози”.

По-известни учители: Димитър Миладинов (Охрид, Струга, Битоля, Прилеп), Константин Миладинов; Йордан Хаджиконстантинов-Джинот (Скопие, Велес, Тетово), Добри Чинтулов (Сливен, Ямбол), Илия Блъсков (Шумен), Захари Круша (Самоков, София и др.), Найден Геров (Копривщица, Пловдив), Петко Славейков (Севлиево, Ловеч, Търново, Трявна и др.), Йоаким Груев (Копривщица, Пловдив), Сава Филатеров (София), Иван Момчилов (Елена и Горна Оряховица), Христаки Павлович (Свищов) и др.

Направления в изграждането на новобългарския език: консерватори, либерали (д-р Петър Берон, Васил Априлов), компромисни. Възможна квалификация на направленията: Пловдивско – Найден Геров, Йоаким Груев; Търновско – Никола Михайловски, Иван Момчилов; компромисно – Марин Дринов, Любен Каравелов.

Периодичен печат

1844 г. – Смирна, сп. "Любословие" (Константин  Фотинов).

1846 г. – Лайпциг, в. "Български орел" (Иван Богоров).

Излизали в Цариград:

1848–1862 г. – "Цариградски вестник" (Иван Богоров, Александър Екзарх).

1859–1863 г. – в. "България" (Драган Цанков).

1863–1865 г. – в. "Съветник" (Тодор Бурмов, Никола Михайловски).

1863–1867 г. – в. "Гайда" (Петко Славейков).

1864–1873 г. – в. "Турция".

1865–1866 г. – в. "Време (Тодор Бурмов).

1866–1872 г. – в. "Македония" (Петко Славейков).

1869–1873 г. – в. "Право" (Марко Балабанов).

1874–1876 г. – в. "Век".

Вестници: "Източно време", "Ден", "Напредък"; списания: "Читалище", "Български книжници" и др.

Емигрантски периодичен печат

1857 г. – Нови Сад, "Българска дневница" (Георги С. Раковски).

1860–1861 г. – Белград, "Дунавски лебед" (Георги С. Раковски).

1864 г. – Букурещ, "Бранител", "Бъдущност" (Георги С. Раковски).

1865 г. – Букурещ, сп. "Българска старина" (Георги С. Раковски).

1869–1872 г. – Букурещ,  "Свобода" (Любен Каравелов).

1872(1873)–1874 г. – Букурещ,  "Независимост" (Любен Каравелов).

1874–1875 г. – Букурещ, "Знаме" (Христо Ботев).

"Българска пчела" (Браила), "Периодично списание" (Браила), "Тъпан (Букурещ), "Дума на българските емигранти", 1871 г. (Хр. Ботев – Браила), "Будилник", 1873 г. (Хр. Ботев – Букурещ).

Печатници: 1838 г. – Солун, архимандрит Теодосий Синиатски; 1846 г. – Самоков, Никола Карастоянов; 1848 г. – Цариград, Иван Богоров, Александър Екзарх.

Общо от 1842 до 1877 г. излизат 63 вестника и 36 списания. До Освобождението са издадени общо около 1800 книги.

Читалищно дело и културно-просветни организации: първи читалища – 1856 г. в Шумен, Свищов и Лом; по-известни читалища до Освобождението – читалище "Братска любов" в Букурещ, основано от Георги С. Раковски през 1861 г.; от 1866 г. – Цариградско българско читалище. Общо до Освобождението – около 200 читалища.

Учителски дружества: първото е основано през 1871 г. в Русе; ученически дружества, женски дружества (първото – в Лом през 1857 г.); братство "Просвещение" в Цариград (1868 г.); Македонска дружина (1871 г.) и Дружество за разпространение на полезни знания в Букурещ (1872 г.).

Българско книжовно дружество: основано през есента на 1869 г. в Браила. В областта на историята работят: Спиридон Палаузов – "Век болгарского царя Симеона" (1852 г.); "Синодика царя Борила" (1855 г.); Марин Дринов – "Отец Паисий, неговото време, неговата история и учениците му" (1871 г.);
Г. С. Раковски, Гаврил Кръстевич и др.

Фолклористика: Г. С. Раковски – "Показалец" (1859 г.); братя Миладинови – "Български народни песни от Македония" (1861 г.).; Петко Славейков –  "Български притчи или пословици и характерни думи"; Л. Каравелов – "Памятники народного бита болгар" (1861 г)., "Записки за България и за българите" (1868 г.); Ив. Богоров – "Кратка разходка из българските места" (1848 г.), "Български народни песни и пословици"; Юри Венелин – "Древните и сегашни българи" (1829 г.); Виктор Григорович –  "Очерк за пътешествието по Европейска Турция" (1848 г.); Ст. Веркович – "Народне песни македонских бугара" и "Веда словена".

С философия и социология се занимава Ив. Селимински.

Литературна критика: Н. Бончев, Л. Каравелов, Д. Войников и др.

Възрожденска литература: главни книжовни центрове през ХVIII в.: Зографски, Хилендарски, Етрополски, Рилски манастир, Котел, Враца, Габрово, Калофер. Известни български дамаскинари от ХVIII в.: Йосиф Брадати, Тодор Врачански, Пахомий, Роман Габровски, Никифор Рилски. Книжовни центрове на българските католици през ХVIII в.: Кратово, Виена, Загреб, Нови Сад (Георги Пеячевич, Кръстьо Пейкич, епископ Антон Стефанов, Яков Пеячевич, Франц Ксавер Пеячевич).

"Руско-славянска школа" в Сремски Карловац (Хр. Жефарович и П. Павлович). 1741 г. – "Стематография" от Хр. Жефарович, отпечатана във Виена.

Паисий Хилендарски (1722–1773) – "История славянобългарска", завършена през 1762 г. в Зографския манастир.

Йеромонах (йеросхимонах) Спиридон Габровски, автор на "История во кратце...", завършена през 1792 г.

Софроний Врачански (1739–1813) – "Неделник" (1806 г.), Първи и Втори Видински сборник (1802 г.), два преписа на Паисиевата история (1765 и 1781 г.), "Житие и страдания грешнаго Софрония" (1803– 1804).

Поезия: Димитър Попски – "Ода за Софроний Врачански", даскалска поезия; Н. Геров – първата българска поема "Стоян и Рада" (1845 г.); Елена Мутева; Петко Славейков – "Смесена китка" (1852 г.); Г. Раковски – поемата "Горски пътник" (1857 г.); Г. Пърличев – поемата "Арматолос" ("Сердарят", 1860 г.); Хр. Ботев, Ст. Стамболов – "Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова" (1875 г.); Ив. Вазов – "Пряпорец и гусла" (1876 г.), "Тъгите на България" (1877 г.).

Белетристика: В. Друмев – повестта "Нещастна фамилия" (1860 г.); Ил. Блъсков – "Изгубена Станка" (1865–1866); Л. Каравелов – "Крива ли е съдбата?" (1869 г.), "Българи от старо време" (1872 г.), "Мамино детенце" (1874 г.).

Театър: С. Доброплодни – "Михал Мишкоед" (1853 г.); Д. Войников – "Райна Княгиня" (1866 г.), "Криворазбраната цивилизация" (1871 г.); В. Друмев – "Иванко, убиецът на Асеня" (1872 г.). Първото театрално представление е в Шумен през 1856 г. на пиесата "Михал Мишкоед".

Музика: Първият оркестър за европейска музика е създаден от Михаил Шафран в Шумен през 1849 г.; първият ученически духов оркестър – в Шумен, 1851 г., Д. Войников. Широка популярност добиват песните на Д. Чинтулов.

Изкуство: Захари Зограф (1810–1853) – Бачковски, Рилски, Троянски, Преображенски манастир.   Станислав Доспевски (1823–1877) – възпитаник на Петербургската академия на изкуствата. Николай Павлович (1835–1894) – известни творби: "Минаването на Аспарух през Дунава" и "Покръстването на Преславския двор"; Хр. Цокев, Г. Данчов и др. Известни художествени школи са Тревненската, Самоковската, Банската и Дебърската.

Архитектура: църковно и манастирско строителство (Рилски, Преображенски, Троянски манастир и др.); строителство на училищни сгради, ханове, часовникови кули и други обществени сгради. Възрожденски архитектурен стил – Копривщица, Трявна, Жеравна. Майстор Кольо Фичето (Никола Фичев; 1800–1871) – строителство в Бяла, Ловеч, Търново, Севлиево и Свищов.

Доц. д-р Петко Петков