Начало на българското възраждане

1662–1663 г.  Война между Османската империя и Австрия.

Първи въоръжени конфликти между Русия и Османската империя от втората половина на ХVII в. Във войните от 1676–1681 г., 1686–1700 г., 1710–1713 г., 1735–1739 г. главната цел на Русия е да ликвидира турската власт по северното крайбрежие на Черно море и да получи търговски излаз през Проливите към страните от Западна Европа. От втората половина на ХVIII в. руската политика спрямо Османската империя се активизира, което е предизвикано от засилването на кризата в империята, от разрастването на националноосвободителните борби на християнските народи на Балканите и в Кавказ и от перспективата Русия да завладее или да постави под свое влияние стратегическите райони на Балканите, Истанбул, Проливите и Източното Средиземноморие. Войните срещу Османската империя отразяват завоевателните стремежи на Русия и обективно подпомагат националноосвободителните движения на балканските народи.

1669 г. В Чипровци е роден Кръстьо Пейкич, виден служител на католическата църква в българските земи. Главен труд – “Огледало на истината между източната и западната църква”. Според автора с обединените сили на православни и католици балканските славяни могат да бъдат освободени от турците.

1672–1676 г. Война между Османската империя и Полша.

1683–1699 г. Война на Османската империя със Свещената лига – Австрия, Полша, Венеция и Русия.

1683 г. Османските войски обсаждат Виена с големи сили. Обсадата е неуспешна. С помощта на полския крал Ян Собиески турците са разгромени.

1863-1864 г. Създава се Свещена лига от Австрия, Полша, Венеция и Русия за борба срещу Османската империя. Войната водена от Свещената лига завършва през 1799 г. с Карловацкия мирен договор.

1686 г. Избухва Второто търновско въстание. В него участват около 4000 души. Потушено бързо от турците.

1687 г. Султан Мехмед IV (1648–1687) е сменен от брат си Сюлейман III (1687–1691).

1688 г. Австрийски войски обсаждат Белградската крепост. На 6 септември Белград е превзет. Това служи като сигнал за избухване на Чипровското въстание.

1688 г. септември. Избухва Чипровското въстание.

1689 г. Австрийските войски превземат Ниш и Кюстендил. В боевете участва отрядът на Георги Пеячевич и хайдушкият отряд на Страхил войвода. Създава се петхилядна въстаническа армия начело с хайдушкия войвода Карпош, действащ в югозападните български земи. Успехи на въстаническите сили при Крива Паланка, Куманово, Скопие. Карпош е обявен за крал. След оттеглянето на австрийските войски турците потушават въстанието. Край Скопие Карпош е пленен и убит.

1690 г. В Елена е роден Йосиф Брадати, монах в Рилския манастир, автор на около 10 ръкописни сборника, разпространявани в българските земи.

1695 г. В Силистра е роден Партений Павлович, църковен служител, книжовник, дипломат. Умира като епископски викарий в Сремски Карловци на 29 април 1760 г. Автор на множество книги, вкл. “Автобиография”.

1699 г. януари. Карловацки мирен договор, с който завършва войната на Свещената лига. Османската империя започва да губи владения в европейската си част.

1718 г. – Пожаревацкият мирен договор слага край на войната от 1714-1718 г. между Австрия и Венеция срещу Османската империя. Към Австрия преминават част от Влашко, Банат, Темешвар, Северна Босна, част от Сърбия с Белград, дават се гаранции на католическото духовенство в Османската империя. Австрия получава и изгодни условия за търговия, като се ползва от режима на капитулациите.

1722 г. В Банско е роден Паисий Хилендарски.

1726 г. Султан Ахмед III (1703–1730) издава ферман за изборите на аяни, които да подпомагат дейността на местната държавна администрация. За аяни трябвало да бъдат избирани влиятелни личности от областта без намесата на местната държавна власт. Изборът се потвърждава от санджак-бея със съгласието на бейлербея на Румелия. Избраните аяни получават специален документ. Постепенно влиянието на аяни нараства и през втората половина на ХVІІІ век стават причинители на т.нар. аянски размирици. През 1785 г. султан Абдул Хамид І премахва привилегиите на аяните.

1727 г. В Цариград започва да работи първата печатница, в която наред с турски книги се печатат и преводни от Западна Европа.

1735-1739 г. Война между Русия и Османската империя, водена с променлив успех. С Белградския договор от 1739 г. Русия си връща крепостта Азов, но без право да строи укрепления. Руските търговци в Османската империя започват да се ползват от режима на капитулациите.

1737-1739 г. С Белградски мирен договор 1739 г. завършва неуспешната за Австрия война, започнала през 1737 г. Османската империя си връща в Сърбия (с Белград) и Влашко.

1739 г. в Котел е роден Стойко Владиславов (Софроний Врачански).

1741 г. Христофор Жефарович, родом от Дойран,  издава във Виена “Стематография“ – сборник с изображения на български и сръбски владетели и светци и гербове на народи и области от Мизия, Тракия и Македония. Сборникът е по подобие на “Стематография“ на Павел Ритер Витязович, издадена на латински език през 1701 г.

1745 г. Паисий Хилендарски заминава при брат си Лаврентий, игумен на Хилендарския манастир и става монах и таксидиот.

1755–1756 г. Първи съчинения за историята на България в чужбина – Йосиф Асемани (1755 г.), Андрия Качич-Миошич (1756 г.).

1758 г. В Света гора Паисий Хилендарски вероятно се среща с видния сръбски книжовник и историограф Йован Раич. След тази среща Паисий започва работата си върху своята история.

1761 г. Блазиус Клайнер, францискански монах и лектор по богословие в манастира “Св. Апостоли Петър и Павел” в гр. Алвинц, Трансилвания завършва тритомна история на българите. Първият том е описание на българската история до падането на Константинопол през 1453 г. Вторият и третият том  описва съдбата на българите-католици и специално францисканци до втората половина на ХVІІІ век. Ръкописът е на латински език и е предназначен за разпространение сред българите католици.

1761 г. май-юли. В Сремски Карловци Паисий Хилендарски се запознава с труда на дубровнишкия абат Мавро Орбини “Книга историография“ (в руски превод).

1762 г. Паисий Хилендарски се премества в Зографския манастир и след продължителна работа завършва своята “История славянобългарская о народе и о царей и о святих болгарских и о всех деяния и бития болгарская“. Историята се състои от 10 части в обем от 85 страници.

1762 г. Анонимен автор под псевдонима Зографец завършва “Зографска история“.

1762 г. 1 септември. Стойко Владиславов (Софроний Врачански) става свещеник в Котел.

1765 г. Първи препис на “История славянобългарска“, направен от Стойко Владиславов (Софроний Врачански) в Котел в присъствието на Паисий Хилендарски.

1768–1774 г. Руско-турска война. Завършва с мирен договор, подписан в с. Кючук Кайнарджа на 21 юли 1774 г. Крим е обявен за независим от Османската империя и минава под руско покровителство, разширяват се границите на Русия по Северното Черноморие. Дунавските княжества Влашко и Молдова получават вътрешна автономия под руска гаранция. Руските кораби получават правото да преминават безпрепятствено през Проливите и да плават в териториалните води на империята, а руските поданици да се ползват от режима на капитулациите, валиден за западните държави. Русия получава право да назначава свои консули във всички градове на Османската империя. Руските православни поданици получават право да посещават свободно Светите места, разрешено е да се построи руски православен храм в истанбулския квартал Галата. Титлата на руския император е призната за равностойна на султанската (дотогава това се признава само на краля на Франция). С този договор Русия става един от основните политически и военни фактори в Източния въпрос.

1771 г. Втори препис на “История славянобългарска“, направен от поп Алекси Велкович от Самоков в присъствието на Паисий Хилендарски.

1772 г. Рилски и Жеравненски преписи на “История славянобългарска“.

1773 г. лятото. Паисий Хилендарски умира в Амбелино, махала близо до Станимака (Асеновград).

1773 г. Ферман на султан Мустафа III (1757– 1774) за укрепване на еснафските организации в империята.

1774-1775 г. Поп Стойко Владиславов престоява около шест месеца в Света гора, където усъвършенства гръцкия си език и се запознава с богатата литература на атонските манастири.

1781 г. Втори препис на “История славянобългарска“ от Стойко Владиславов (Софроний Врачански).

1781 г. Руско-австрийски съюз, насочен срещу Османската империя. Във връзка с това руската императрица Екатерина ІІ развива т.нар. “Гръцки проект”, предвиждащ възстановяването на гръцката империя южно от Дунава със столица Цариград, начело с нейния внук Константин.

1783 г. Поп Стоян Кованлъшки прави препис на “История славянобългарска“, т.нар Кованлъшки препис.

1783 г. Русия присъединява Крим. Голяма част от кримските татари се изселват в Османската империя, част от тях в българските земи.

1784 г. В Елена Дойно Граматик прави препис на “История славянобългарска“.

1785 г. Поради прекомерното засилване на аянския институт султан Абдул Хамид I (1774–1789) издава ферман за премахване на аянската институция. Този опит да се намалят сепаратистките тенденции в империята остава без особен успех.

Краят на 70-те години – началото на 80-те години. Започват първите действия на кърджалиите в Румелия. Размириците се разширяват през 90-те години, като големи райони на Румелия преминават под тяхна власт. Най-активният период на кърджалийството е между 1800–1812 г., когато голям кър-
джалийски отряд, предвождан от прочутия главатар Кара Фейзи (според преданията – ислямизиран българин), извършва поход към Истанбул. Централната власт води непрекъснати военни действия срещу размирниците, но без особен успех. В някои моменти фактическата власт на султана се простира само в района между Цариград и Одрин. Като средство за защита на населението Високата порта позволява на християните в Румелия да се въоръжават. Върхът на кърджалийското време е през 1807 г., когато русенският аян Мустафа Байрактар навлиза с войската си в Истанбул, подкрепя реформите на султан Селим III (1789–1807) и става велик везир. Края на кърджалийската епоха бележи смъртта на Мустафа Байрактар, свален и убит от столичните еничари през същата година. Последна проява на кърджалийството е упоритата съпротива на пловдивския Кара Мустафа през 1812 г.

1787–1791 г. Руско-турска война с участието и на Австрия. Завършва с мирен договор, подписан в Яш на 29 декември 1791 г. (по нов стил 10 януари 1792 г.). С него се потвърждава присъединяването на Крим и Грузия към Русия и привилегиите на руските поданици и търговци по Кючюккайнарджанския договор.

1789–1807 г. Под ръководството на турския султан Селим III се прави опит за реформи, получили името “Низами джедид“. Причини за реформите са настъпилото разложение в поземлената система, засилването на феодалния сепаратизъм и на междуособиците, военните поражения на империята през втората половина на ХVIII в., разрастването на националноосвободителните движения на нетурските народности в Османската империя. Реформите започват в началото на 90-те години на ХVIII в. и включват нова регулация на поземлената система, сформиране на нова войска, наречена “низами джедид“, въвеждане на нови данъци за финансиране на реформите, премахване на откупуването на данъците, създаване на военноинженерни училища, оръжейни заводи, манифактури, подобряване експлоатацията на мините и др. Реформите целят да се преодолее упадъка на империята, като се “европеизира“ отчасти производството, свързано с нуждите на армията, и самата армия. Срещу “Низами джедид“ се оформя широка опозиция от мюсюлманското висше духовенство, едрите феодали и старата армия, особено еничарите. През 1807 г. в Цариград избухва еничарски метеж. Султан Селим III е свален от престола и на реформите е сложен край. След една година е убит при нов еничарски метеж.

1792 г. В манастира Нямцу, Молдова йеромонах Спиридон Габровски завършва “История во кратце о болгарском народе словенском“.

1792-1794 г. Поп Стойко Владиславов е свещеник в Карнобат и в с. Карабунар, Пазарджишко.

1794 г. След продължителни отцепнически действия, подкрепени и от местното християнско население и български хайдушки войводи (Кондьо войвода, Хайдут Велко), Осман Пазвантоглу (1758–1807) превзема Видин и фактически се превръща в самостоятелен управител на Северозападна България. Централната власт води три неуспешни военни похода срещу него. Султанът успява да си върне властта над Видин и областта едва след смъртта на Осман Пазвантоглу през януари 1807 г.

1794 г. 16 септември. След дълги митарства поп Стойко Владиславов е назначен за епископ във Враца и приема името Софроний Врачански.

1795 г. сръбски книжовник и историограф Йован Раич  (архимандрит в Святоархангелския манастир в Ковиле) издава във Виена завършената през 1768 г. “История разныхъ славанскихъ народовъ най паче же болгаръ, хорватовъ и сербовъ изъ тмызабвения изъятая и во свет исторический произведенная...” в три части.

1800–1803 г. Софроний Врачански е принуден от Осман Пазвантоглу да остане във Видин като епископ. Там той превежда от гръцки и съставя два сборника с църковни слова и поучения.

1801 г. Атанас Нескович подготвя и отпечатва в Будим (Будапеща) “История славяноболгарског народа”, преработка на частта за историята на българите от труда на Йован Раич.

1803 г. Софроний Врачански се установява в Букурещ.

1804 г. Софроний Врачански завършва автобиографията си “Житие и страдание грешнаго Софрония“. За първи път Житието е издадено от Г.С. Раковски като притурка във в. “Дунавски лебед” през 1861 г.

1804 г. Български първенци от северозападните български земи изпращат Иван Замбин от Враца и Атанас Николаев (Некович) от Тетевен на дипломатическа мисия в Петербург.

1804–1806 г. В Първото сръбско въстание участват много българи от северозападните земи. Създават се отряди, командвани от българи – Хайдут Велко, Кондьо войвода и др.

1806 г. Софроний Врачански издава в Римник първата печатна книга на новобългарски език – “Кириакодромион, сиреч Неделник“, известна по-късно с името “Софроние“.

1806–1812 г. Руско-турска война. Завършва с мирен договор, подписан на 16 май 1816 г. в Букурещ. По договора Русия получава част от Бесарабия и територии по грузинското крайбрежие на Черно море. Потвърдени са привилегиите на Дунавските княжества. На Сърбия се предоставя вътрешно самоуправление, което облекчава по-нататъшното освободително движение на сръбския народ.

1809 г. Софроний Врачански  превежда от гръцки “Театрон политикон, сиреч Гражданское позорище” на Амвросий Марлиан.

1809 г. краят. В Букурещ се създава български политически кръг начело със Софроний Врачански, Иван Замбин, А. Николаев (Некович), Иван Караниколов, хаджи Панов, Петър Сарчоолу, Симеон Кипарис, Димитър Попски, архимандрит Вениамин Ловчански и др.

1810 г. Две възвания към българския народ на Софроний Врачански за помощ на руските войски при навлизането им на турска територия.

1811 г. Молба на Софроний Врачански до руското командване за създаване на българска автономна област на север от Дунава (от емиграцията във Влашко и Молдова) и евентуално създаване на подобна област в земите южно от Дунава, когато това бъде възможно. Първа политическа програма на българската емиграция.

1811 г. Създава се Българска земска войска в Букурещ в състав около 2000–2500 души.

1811 г. Българската земска войска участва в сраженията при Тутракан, Силистра и Русенско.

1813 г. есента. В Букурещ умира Софроний Врачански.

1814–1817 г. Йоаким Кърчовски (ок.1750–ок. 1820) издава няколко сборника с поучения, тълкувания на библейски текстове и нравоучителни разкази на новобългарски език. Сборниците получават голяма популярност и претърпяват няколко издания.

1815 г. Второ сръбско въстание. С помощта на Русия Сърбия извоюва автономия. За върховен княз на Сърбия е избран Милош Обренович. Сръбската автономия е призната от султана едва след руско-турската война от 1828-1829 г.

1844 г. Христаки Павлович издава в Будапеща “Царственик или история болгарская“, литературна преработка на “История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски.

1845 г. Умира Кирил Пейчинович (ок.1770– 1845), монах в Хилендарския манастир, игумен на манастира “Св. Атанас“ в Тетовско, книжовник и просветен деец, последовател на Софроний Врачански. Издател на религиозна книжнина. Радетел за просвета на новобългарски език.

Капитулации – договори, които уреждат привилегирован режим за чужденците в Османската империя. Съгласно капитулациите, на гражданите на съответната чужда държава се дават широки привилегии в областта на търговията, мореплаването. Според капитулациите вносителите плащат само 3 % от митата, като се освобождават и от митнически такси. В капитулациите се включва и т. нар. консулска юрисдикция, според която чужденците не попадат под действията на турските закони, а за престъпления, извършени на територията на Османската империя, трябва да бъдат съдени според законите на своята страна. В договорите не се предвиждат същите права за турски граждани в съответната договаряща се държава. Първите капитулации са дадени още през ХV в. с цел да се стимулира търговията на Османската империя със западноевропейските държави. Генуа и Венеция получават капитулации през 1453–1454 г.,Франция през 1536 (1569) г. През ХVI, ХVII и ХVIII в. капитулации получават всички велики европейски сили. Постепенно капитулациите стават израз на слабостта на Османската империя и са използвани като средство за намеса във вътрешните работи. Капитулациите са отменени в Турция през 1923 г.

Висока порта – име на вратата на сградата, в която се помещават великият везир и неговите служби и място за съвещания на Дивана – султанският съвет. Терминът Висока порта става символ за османското правителство.

Доц. д-р Петко Петков