Политическо и културно могъщество на България при цар Симеон (893-927)

loading...

852–889 г. Управление на княз Борис Михаил.

867–1056 г. Управление на Македонска династия във Византия.

878 г. Симеон e изпратен да учи в Константинопол. Кремонският епископ Лиудпранд, пратеник на император Отон IІ в Константинопол през 968 г., съобщава, че “още като малък Симеон бил изучил във Византия ораторското изкуство на Демостен и логизмите на Аристотел“, а по-късно станал монах. Заради високата му образованост самите ромеи го наричат “емиаргос” (полугрък).

886 г. На престола в Константинопол застава Лъв VI Философ (886–912). Фотий е свален от патриаршеския престол и изпратен на заточение. Лъв VI продължава работата на баща си Василий I по кодифицирането на византийското право и издава нов кодекс от 6 тома – Василики (Императорски закони). Т. нар. Шестокнижие представлява един от най-големите сборници на византийското законодателство.

886 г. Вероятно Симеон се връща в Плиска.

889–893 г. Управление на княз Владимир Расате.

893 г. есента.
Борис излиза от манастира и организира свалянето от престола на княз Владимир Расате. Той е ослепен и хвърлен в затвор. На народен събор в Преслав е обявено качването на престола на третия син на Борис – княз Симеон, столицата е преместена от Плиска в Преслав. Взето е и решение славянският език да стане държавен и църковен.

893–927 г.
Управление на цар Симеон (роден около 863–864 г., наречен по този повод “син на мира“).

893 г. Климент е ръкоположен за “пръв епископ на български език“ в областта Драгувития (земите северно от Солун) и Велика (Западните Родопи и долината на Места с главен град Тивериупол (Струмица). Освен това е назначен и за екзарх “да надзирава и третия дял от българското царство“ (Македония и Родопската област).

894–896 г. Българо-византийска война. Под натиска на василиопаторът Стилиан Зауцас, тъст на императора, правото да събират митата от българските стоки е закупено от Козма и Ставракий, двама търговци от Атика, като тържището е преместено от Константинопол в Солун. Това е удар върху българската търговия и пречка за развитието на търговските връзки между двете страни.

894 г. Битка в тема Македония. Поражение на ромеите. Пленени са много хазари, служещи в императорската гвардия. Част от тях, с отрязани носове са върнати на императора.

894–895 г. Византия подтиква маджарите да нападнат българските земи. Византийският флот прекарва маджарите през Дунава и те опустошават Североизточна България, след което се оттеглят.

895 г. княз Симеон нарежда да се прегради устието на Дунава, но византийският флот разкъсва преградите и маджарите нахлуват отново в Североизточна България, като дори заплашват Преслав. Княз Борис излиза от манастира и организира войска за отблъскването на маджарите. Княз Симеон е принуден да се затвори с войските си в крепостта Дръстър. Преговори с византийския дипломат магистър Лъв Хиросфакт, изолиран  в крепостта Мундрага. Запазени са 14 писма, разменени между него и княз Симеон

896 г. пролетта. Българи и печенеги нанасят поражение на маджарите, които са принудени да напуснат територията около Буг и Днестър и се придвижват към Централна Европа, където отсядат и по-късно организират своя държава.

896 г. Временно примирие между България и Византия, при което са разменени военнопленници. България освобождава около 120 000 ромеи срещу пленени българи.

896 г. лятото. Победа на българите над ромеите при Булгарофигон (дн. Баба Ески).

896 г. Сключване на мирен договор между България и Византия. (Според други автори мирът е сключен през лятото на 899 г. (“Тактика на Филотей“.)

901–902 г. Българите овладяват 30 крепости на югоизток от Драч. По-късно, след продължителни преговори, тези крепости са върнати на Византия.

902 г. 4 май. Сключен е мирен договор между България и Византия.

904 г. 29–31 юли. Арабите под ръководството на византийския ренегат Лъв Триполитански след тридневна обсада превземат Солун, ограбват го и отвеждат със себе си 22 хил. пленници.

904 г. Опит на княз Симеон да превземе Солун; Наръшки надпис (дн. Неа Филаделфия, на 22 км северозападно от Солун). Нов мирен договор - българската граница стига почти до Солун.

905 г. 17 или 18 май. Роден е Константин VІІ Багренородни.

906 г. Епископ на Преслав става Константин.

907 г. 2 май. Умира княз Борис Михаил

907 г. Русите, предвождани от княз Олег, нападат Константинопол.

910 г. 23 декември. Умира Наум

911 г. Русите, начело с княз Олег, нападат отново Константинопол. Империята сключва с тях договор, уреждащ политическите и търговските отношения.

911 г. 3 юни. Малолетният Константин VІІ Багренородни е коронясан за съимператор на баща си.

912 г. 12 май. Умира император Лъв VI Философ (886–912), за съимператор на малолетния Константин VII Багренородни (911–959) е провъзгласен чичо му Александър I (912–913).

913 г. След отказ на император Александър I да плати данъка на България започва нова война на Симеон срещу Византия. Скоро след това Александър I умира (6 юни 913 г.). Съставя се регентство начело с патриарх Николай Мистик.

913 г. август. Българските войски стигат пред Константинопол, сключва се мирен договор и  споразумение за брак между малолетния Константин VII Багренородни и дъщеря на Симеон. На прием във Влахернския дворец в присъствието на императора княз Симеон е коронясан за “василевс“ (цар) на българите от патриарх Николай Мистик, но не с короната на империята, а с епириптария на патриарха. Новата титла издига Симеон като “духовен брат” на императора, за разлика от баща му, третиран от Византий като “духовен син”. Макар и по-ниска от императорската, тази титла, заедно с проектирания годеж, му давала възможност да претендира за престола в Константинопол.

913 г. октомври. Императрицата-майка Зоя Карбонопсина се връща в Константинопол.

914 г. февруари. Зоя Карбонопсина взема властта в свои ръце и отстранява патриарх Николай Мистик от регентството. Императрицата-майка отказва да признае титлата на Симеон и отхвърля плана за годеж между неговата дъщеря и Константин VII.

914 г. лятото. Български войски опустошават тема Тракия и тема Македония (Югозападна Тракия) и превземат Адрианопол (септември).

914–915 г. Български отряди нахлуват в Драчката и Солунската тема.

916 г. 27 юли. Умира Климент Охридски.

917 г. юни. Византия сключва мир с Арабския халифат и освобождава силите си за борба срещу цар Симеон.

917 г.
Опити на византийската дипломация да се привлекат маджарите и сръбския княз Петър Гойникович. По същото време стратегът на Херсон  Йоан Вогас води преговори с печенегите за съвместни действия срещу България. Цар Симеон успява да привлече на своя страна маджарите и печенегите и с това се разбива проектираната от Византия антибългарска коалиция.

917 г. 20 август. Победа на българите в битката при р. Ахелой. Византийската армия, командвана от доместик Лъв Фока е изтласкана към морето от тежката конница на българите, по-голямата част от ромеите са посечени.

917 г. началото на септември. Ново поражение на ромеите в нощна битка при Катасирти, близо до Константинопол.

917 г. На църковен събор Българската архиепископия става самостоятелна патриаршия. Архиепископ Леонтий е провъзгласен за патриарх. Новата титла на владетеля  – “Симеон в Христа Бога самодържец на всички българи и ромеи“. (Според проф. В. Златарски това става през 918 г.)

917 г. Поход на кавхан Теодор Сигрица и Мармаис срещу сърбите. Княз Петър Гойникович е заловен и отведен в България, където умира. Цар Симеон поставя на сръбския престол Павел Бранович.

918 г. Български войски начело с цар Симеон нахлуват в Елада, разрушават Тива, отвеждат част от населението и прогонват друга част в Пелопонес и Егейските острови.

919 г. 24 март.
Друнгарият на флотата Роман Лакапин взема властта в Константинопол, отстранява императрицата-майка Зоя, омъжва дъщеря си Елена за Константин VII Багренородни и получава титла василеопатор. На 24  септември 920 г. Роман Лакапин е провъзгласен за кесар, на 17  декември 920 г. – за съимператор, на 20 май 921 г. обявява сина си Христофор за съимператор. Това слага край на мечтата на цар Симеон да седне на престола в Константинопол.

920–944 г. Управление на византийския император Роман Лакапин.

920 г. есента. Български войски достигат Дарданелите и гр. Лампсак в Мала Азия.

920 г. Патриарх Николай Мистик изпраща писма до цар Симеон, кавхан Теодор и главата на Българската църква с молба да се спрат военните действия. Поискана е лична среща със Симеон в Месемврия, която е отказана. До 925 г. патриарх Николай Мистик отправя до цар Симеон 26 писма с молби за помирение, но без успех.

921 г. началото. В едно от писмата си до цар Симеон патриарх Николай Мистик му предлага негов син или дъщеря да сключат брак с дъщеря или син на Роман Лакапин. цар Симеон не отговаря на предложението и продължава войната.

921 г. След продължителна обсада българите превземат Адрианопол.

921 г. между 11 и 18 март. Българска победа при Пиги (дн. Балъклъ).

921 г. Българска намеса в междуособици в Сърбия. Провизантийски настроеният княз Захарий е победен от Павел Бранович и изпратен в България. По-късно Захарий с българска помощ сваля Павел Бранович и застава на престола.

922 г. Български войски опустошават гр. Виза, близо до Константинопол.

922 г. Пратеничество на цар Симеон при арабския фатимидски халиф Убайдаллах Ал Махди с предложение за съвместни действия за превземане на Константинопол по море (арабска флота) и по суша (български войски). На връщане българските и арабските пратеници са заловени и съюзът пропада. Втори неуспешен опит за контакт с флота на Тамал Ад Дулафи на егейското крайбрежие.

923 г. Влошаване на българските отношения със сърбите. Княз Захарий разбива българските войски и обезглавява кавхан Теодор Сигрица и Мармаис.

923 г. 9 септември (според други автори през 924 г.). След предварителни преговори с патриарх Николай Мистик се провежда среща между цар Симеон и император Роман Лакапин в предградието на Константинопол Космидион.

924 г.
Война със Сърбия и присъединяването й към България.

924–925 г. В писмо до цар Симеон император Роман Лакатин съобщава, че 20 000 българи са напуснали страната си и са се настанили на византийска територия. Запазени са три писма на Роман Лакапин до цар Симеон.

926–927 г. Неуспешна война с хърватския крал Томислав (910–928).

926 г. втората половина.
Преговори с епископ Маделберт и Йоан, дук на Кума, пратеници на папа Йоан Х, за признаване на царската титла на Симеон и патриаршеското достойнство на Българската църква.

927 г. 27 май. Цар Симеон умира от сърдечен удар.