Стопански живот и социална структура на българското общество през Възраждането

loading...

1824 г. Султан Махмуд II въвежда задължително начално образование за децата на мюсюлманите. С това е призната необходимостта от реорганизация на системата на образование в империята. През следващите години се създават военни училища по западен образец, изпращат се турски младежи на учение в Западна Европа, подготвя се въвеждането на общо светско образование.

1826 г. 15–16 юни. Потушаване на бунт на еничарите в Цариград, ликвидиране на голяма част от тях. Махмуд II издава ферман за ликвидирането на еничарския корпус и създаване на нова войска. За обучението й са повикани военни съветници от Европа.

1826 г. Полага се началото на българския абаджийски еснаф в Галата, Цариград. Развива се интензивно поради нарасналото търсене на аби и други текстилни стоки, необходими за турската армия и администрация. Броят на организираните в него абаджии и шивачи надминава 1000 души. След Кримската война абаджийският еснаф е един от най-активните в църковната борба. Отделя много средства и за просветна и културна дейност.

1830 г. Австрия получава изключителни права върху корабоплаването по турската част на Дунава. От 1834 г. започва редовното търговско корабоплаване по р. Дунав. Разширяват се търговските връзки на българските земи със Средна Европа.

1831 г. 1 ноември. Започва издаване на първия правителствен седмичен вестник на турски (“Таквим-и Векаи“ – “Календар на събитията“) и френски език (“Moniteur Ottomаn“) в Цариград.

1832 г. Започва ликвидиране на спахийската поземлена система. Реорганизацията продължава до 1844 г., когато се създава редовна териториална армия (редиф).

1834 г. Султански ферман, регламентиращ събирането на поголовния данък от християнското население.

1834 г. Създава се Общоармейско военно училище по подобие на известния френски военен колеж Сен Сир.

1834 г. Започва функциониране на модерна пощенска служба в империята. Султан Махмуд II лично открива първата пощенска линия между Цариград (Скутари) и Одрин.

1834 г. (1835 г.) Създава се първата българска текстилна фабрика от Добри Желязков в Сливен.

1837 г. Обиколка на султан Махмуд II из българските земи. Посещава Варна, Русе, Никопол, Търново и други градове. Среща се и разговаря и с представители на християнското население.

1837–1838 г. Реорганизация на висшата държавна власт. Преобразуване на Дивана в Министерски съвет. Създаване на министерства по европейски образец. Регламентация на наказанията за държавните служители. Въвеждане на заплати за държавните чиновници, като средство за премахване на корупцията. Регламентира се облеклото, външният вид – дължината на брадата, мустаците, замяна на различните видове шапки с фес за чиновниците и войниците. Обикновените хора могат да носят шапка по свой избор, като постепенно за тях става нарицателен термина “башъбозук” (човек с неунифицирана шапка).

1838 г.
Създава се висше медицинско училище в Галата Сарай, където образованието е по европейски образец.

1838 г. 16 август. Нов търговски договор с Англия, с който се премахва държавният монопол върху търговията с важни хранителни стоки и суровини, държавната регламентация и принудителните покупки. Чуждите търговци получават право да се занимават с вътрешна търговия  в империята. Установяват се нови мита (12% за износа и 5% за вноса върху паричната стойност на стоките). Подобни договори се сключват по-късно и с Франция, Австрия, Русия, САЩ и др. страни. Ликвидирането на държавния монопол върху търговията и оживяването на външнотърговските връзки се отразяват положително върху икономическото развитие на българските земи.

1839 г. 1 юли. Умира султан Махмуд II. На престола застава синът му – султан Абдул Меджид I (1839–1861).

1839 г. 22 октомври (3 ноември). Обявяване на т. нар. Гюлхански хатишериф. През 1838 г. е назначена комисия начело с реформатора Мустафа Решид паша, която трябвало да подготви нов проект за реформи. Подготвеният указ, т. нар. Гюлхански хатишериф (Хат-и шериф – букв. честно писмо), е обявен тържествено на 3 ноември 1839 г. в присъствието на Абдул Меджид в т.нар. Павильон на розите (Гюлхане) на султанския дворец. Издаден е на български език в Букурещ. Хатишерифът провъзгласява равноправие на всички поданици на империята, независимо от тяхната националност и вероизповедание; свобода на религията; гарантира неприкосновеността на живота, честта и имуществото им; право на съдебен процес на основата на закона, недопускащ наказание без присъда; справедливо разпределение и събиране на данъците, включващо и отмяна на илтизама – системата на откупуване на данъците; нов начин на организиране на войската, както и ликвидиране на произвола. Гюлханският хатишериф е преведен от Нефот Рилски и публикуван през 1841 г. Общото име на планираните реформи – ”танзимат-и хаирийе (благотворни наредби), дава името на епохата на реформи – Танзимат.

1840 г. януари. Назначаване на данъчна администрация и отмяна на илтизама (система за откупуване на данъци). Опитът се оказва неуспешен и през 1842 г. илтизамът е възстановен.

1840 г. 3 май. Обнародван е нов Наказателен закон, въвеждащ равенство на всички поданици на султана, независимо от произхода, имотното състояние и религиозната принадлежност. Законът предвижда сурови наказания за действия срещу държавата, участниците във въоръжени действия се наказват със смърт.

1840 г. Султан Абдул Меджид издава указ за създаване на държавна Отоманска банка. Скоро след това се въвеждат книжни пари със строго определени стойности.

1842 г.
Окончателно е вдигнат държавният монопол върху търговията със зърнени храни. Отменят се вътрешните мита в Румелия и Мала Азия.

1843 г. Отмяна на смъртното наказание при вероотстъпничество (отнася се за тези, които се отказват от исляма).

1843 г. 6 декември. Нов закон за армията. Тя се състои от низам – редовна войска на активна служба за срок от 5 години, и редиф – войска в резерв за срок от 7 години. Въвежда се обща наборна служба за всички мюсюлмани от 17-годишна възраст. Въпреки провъзгласеното равноправие, в армията не се допускат християни, с изключение на гърци за флота. Християните се откупуват от военна служба със специален данък.

1843 г. Извършва се парична реформа. В обръщение са пуснати златни и сребърни монети с различни стойности. В чест на султан Абдул Меджид те са неречени “меджидие”.

1845 г. Започва създаването на местни съвети (меджлиси) с участие на представители на християнското население.

1846 г. Издава се закон за просветата, насърчаващ създаването на светски училища за мюсюлманите.

1847 г. Създават се смесени търговски съдилища. В тях влизат по 10 турски поданици (мюсюлмани и немюсюлмани) и 10 чужденци, живеещи и работещи в империята. Дотогава при съществуващата система на капитулациите чужденците в Османската империя получават защита по граждански и криминални дела, но не и по търговски.

1848 г. Основана е текстилната фабрика на Михалаки Гюмюшгердан в пловдивското село Дермендере.

1850 г. 6 ноември. Влиза в действие нов Търговски закон по френски образец. Икономиката на империята се отваря за широки контакти с Европа.

1851 г. Издава се нов Наказателен закон.

1852 г. Създават се смесени съдилища с участието и на светски (в т.ч. християнски) лица.

1853–1856 г. Кримска война между Русия и коалиция на Османската империя, Англия, Франция и Сардинското кралство.

1854 г. Османската империя взема първите два заема от европейски банки.

1856 г. 18 февруари. Султан Абдул Меджид I обявява нов реформен акт т. нар. Хатихумаюн (Хат-и хумаюн – букв. щастливо писмо; султанска наредба по най-важните държавни въпроси). Той е споменат в Парижкия мирен договор 1856 г. и по този начин придобива характер на международно задължение. Хатихумаюнът съдържа основните постановки на Гюлханския хатишериф и обещава нови реформи. Новият реформен акт създава условия за по-бързото навлизане на капиталистическите отношения в икономиката, като стимулира оформянето на буржоазна прослойка, предимно от нетурските народности, дава тласък на светската култура и образование. Хатихумаюнът предоставя право на всяка немюсюлманска общност да се обръща пряко към правителството със свои искания. С настъпването на Източната криза 1875–1878 г. реформите са прекратени, а по време на управлението на султан Абдул Хамид II в империята е установен реакционен режим.

1858 г. Издава се Закон за земята с който се регулира статутът на земевладението в империята. През 1867 г. е издаден закон, с който се разрешава на чужденци да владеят земи в империята.

1858 г. Издава се нов Наказателен закон по френски образец, уреждащ процедурите при следствието, равенство  на всички поданици пред закона, защита на частната собственост.

1860 г. Създават се търговски и апелативни съдилища във вилаетите.

1860 г. Издава се нов Търговски закон, уреждащ търговските отношения. Според закона се организират търговски палати и търговски съдилища.

1861 г. Сключват се нови търговски договори с европейските държави, което води до разширяване  на стокооборота, навлизане на нови  чужди капитали, до по-нататъшна интензификация на стопанския и финансовия живот на империята и съотв. в българските земи.

1856 г. Основана е Имперска отоманска банка с английски и френски капитали. В българските земи банката има клонове в Пловдив, Русе, Варна, София, Бургас.

1861 г. 25 юни. Умира султан Абдул Меджид I. На престола застава брът му Абдул Азис.

1863 г. Издава се Закон за морската търговия.

1864 г. Със Закона за вилаетите се въвежда нова административна организация. Империята е разделена на вилаети, санджаци, кази и нахии, начело съответно с валии, мютесарифи, каймаками и мюдюри. Към управителите на новите териториални единици се създават меджлиси (консултативни органи) с участието и на немюсюлмани. С този закон се разделя административната от съдебната власт. На територията на империята се създават 27 вилаета, 10 от тях обхващат европейската й част.

1864–1868 г. За управител на Дунавския вилает е назначен Ахмед Мидхат паша (1822–1884) – виден турски реформатор и привърженик на конституционната монархия. Мидхат паша заема различни длъжности при Високата порта. Управител на Дунавския (5.10.1864–24.2.1868) и на Багдадския вилает (1869– 1872). Осъществява реформи, които съдействат за икономическото и културното развитие на двата вилаета. Противник е на националноосвободителното движение на нетурските народности в Османската империя, като смята, че реформите ще засилят влиянието на турския елемент в империята. Велик везир (1872, 1876–1877). Под негово ръководство е изработена първата турска конституция, провъзгласена на 23 декември 1876 г. След краха на конституционното движение (1878 г.) е назначен за управител на Сирия, а през 1880 г. – на Измир. През 1881 г. е обвинен в държавна измяна и осъден на смърт, но по-късно присъдата е заменена с доживотно заточение. Удушен по заповед на султан Абдул Хамид II. Като управител на Дунавския вилает способства за  модернизиране на вилаета и на главния му град Русе, за подобряване на пътната мрежа във вилаета (във вилаета са построени 3000 км. Пътища и 420 моста), стимулира селскостопанското производство чрез кредитиране на селскостопанските производители от създадените “земеделски каси“, създава модерното земеделско стопанство в “Образцов чифлик“.

1864 г.  В Дунавския вилает се създават т. нар. “земеделски каси“, които кредитират селскостопанското производство.

1864–1865 г. В българските земи се преселват големи групи черкези и татари от Кавказ, чиито разбойнически действия тормозят българското население.

1865 г.  1 януари.
Публикуван е и влиза в действие Закон за печата. Законът предвижда всички непериодични издания да влизат в империята с разрешение на правителството. Забранява се публикуването на подстрекателски статии и оскърбяване на религията. Законът не въвежда предварителна цензура. Предвиждат се наказания – парични глоби и затвор от шест месеца до три години за критични статии и други материали срещу султана, правителството, представителите на други държави и др.

1865 г. Открита е ж.п. линията Черна вода – Кюстенджа.

1866 г. Открита е ж.п. линията Русе – Варна, построена с английски капитали.

1867 г. Допълнение към Закона за земята, който позволява наследството върху нея да преминава и към други роднини, а не само към синовете. По този начин се утвърждава и развива правото на частна собственост и се дава възможност за стопански оборот на земята.

1868 г. Създават се Съвет по юстицията и Държавен съвет. Държавният съвет в състав от 28 мюсюлмани и 13 немюсюлмани става един от главните органи в управлението на империята.

1869 г.
Издава се Закон за образованието.

1869 г. Издава се Закон за рудниците.

1869 г. Издава се Закон за унифициране на мерките и теглилките.

1869 г. Издава се Граждански закон, основан на принципите на шериатското право.

1870 г. Открит е Истанбулският университет.

1873 г. Официално е открита за експлоатация ж.п. линията Цариград – Белово, построена с австрийски капитали.

1874 г. Преброяване на населението в Османската империя. За първи път данните са публикувани по вилаети, санджаци и кази.

1874 г. декември. Пусната е в експлоатация ж.п. линията Търново Сеймен – Ямбол

1875 г. Отменени са вътрешните мита в Османската империя.

1875 г. Пусната е в експлоатация ж.п. линията Солун – Велес – Скопие – Митровица.

1875 г. 6 октомври. Османската империя обявява частичен финансов банкрут, като обявява, че от 1 януари 1876 г. престава да плаща лихвите по ценните си книжа. По това време османският държавен дълг възлиза на повече от 5,3 млрд. франка.

Доц. д-р Петко Петков