България при княз Борис (852-889). Приемане на християнството и въвеждане на славянската писменост в България

България при княз Борис І:

846–870 г. Великоморавия при управлението на княз Ростислав.

852 г. Начело на ханството застава хан Борис. Българско пратеничество при Людовик Немски (840–876) в Майнц, известяващо за смяната на престола и за продължаване на добрите отношения между двете страни.

853 г. България скъсва с Людовик Немски и влиза в съюз с великоморавския княз Ростислав (846–870).

853 г. Война между България и Немското кралство. В западните български области нахлуват "франкски” войски  и ги разоряват.

853 г. Неуспешен поход на хан Борис срещу хърватския княз Търпимир.

855–856 г. Война между България и Византия. По мирния договор Византия си връща Филипопол, Девелт, Анхиало, Месемврия, областта Загоре.

855–874 г. Сръбските племена започват да приемат християнството от Константинополската патриаршия.

858 г. В Рим папа става амбициозният Николай І, а в Константинопол патриаршеския престол поема Фотий.

862 г. Съюз между хан Борис и Людовик Немски, насочен срещу Великоморавия. Двете страни воюват срещу Великоморавия.  Сведение, че хан Борис се съгласява да приеме християнството от немски свещеници.

862 г. Великоморавия сключва съюз с Византия и иска християнски мисионери на славянски език.

863 г. На църковен събор в Рим папа Николай І отнема патриаршеския сан на Фотий и го обявява за отлъчен от църквата.

863 г. есента. В българските земи настъпва суша, глад, страната е разтърсвана от земетресения. Византия започва война с България.Българите са победени. Между двете страни е сключан т.нар. "дълбок мир". Условия на мира – приемане на християнството от Византия и скъсване на съюза с Немското кралство. На България е върната областта Загоре без пристанищата Месемврия и Анхиало.

863 краят или началото на 864 г. Хан Борис се покръства и приема името Михаил – на кръстника си, византийския император Михаил III (842–867). С това той става и "духовен син” на византийския император. Първоначално в кореспонденцията с Византия е титулуван като "архонт”. По-късно приема и славянската титла "княз”, което може да се тълкува като скъсване с българската езическа традиция. Начало на масовото покръстване на българи и славяни.

864 г. "Послание до княза на България Михаил – в какво се състои работата на един княз" на патриарх Фотий (858–867, 877–886) до княз Борис в отговор на въпросите на княз Борис за новата религия.

865 г. Бунт на 52 български боляри от десет комитата срещу покръстването. Наказани са със смърт, заедно с целите им родове.

866 г. 29 август. Българско пратеничество в Рим при папа Николай I (858–867), начело с кавхан Петър и боилите Йоан и Мартин, със 115 въпроса за устройството на Българската християнска църква. Борис иска от папата книги със светски закони, богослужебни книги и наръчник по църковно право. Един от основните въпроси е за възможността българската църква да получи ранг на независима патриаршия.

866 г. Българско пратеничество в Регенсбург при Людовик Немски с искане за изпращане на епископи и свещеници.

866 г. 13 ноември. Папа Николай I връчва 106 отговора на изпратените от княз Борис 115 въпроса за устройството на Българската църква. Въпросите обхващат няколко групи питания – църковно-канонични, религиозно-обредни, правно-наказателни, за държавно-административното устройство, битови, като на практика засягат всички страни от живота на едно християнско общество и неговата държава. Главното искане за самостоятелна църква е отхвърлено с обещанието въпросът да се разгледа в бъдеще. Отговорите са подготвени от Анастасий Библиотекар, игумен на манастира "Санта Мария Транстевере”.

866 г. есента. В България пристига първото пратеничество на папа Николай I – епископите Формоза Портуенски и Павел Популонски. Заедно с тях пътува пратеничество до константинополския патриарх, в което влиза дякон Марин.

866–870 г. Византийските свещеници са изгонени от България. Римските епископи започват ново покръстване, ръкополагат низши български духовници.Полага се началото на църковното устройство на Българската църква.

867 г. началото. В България пристигат немски духовници начело с епископа на Пасау  – Херменрих.

867 г. лятото. Патриарх Фотий реагира бурно на идването на римски свещеници в България и прогонването на византийските духовници. Отправя окръжно послание да всички източни църкви с обвинения срещу римския папа. На църковен с събор в Константинопол папа Николай І е анатемосан.

867–869 г. Писмо на император Михаил III до княз Борис с укори за обвързването му с Рим. Няколко византийски пратеничества до Борис по въпроса за Българската църква.

867 г. На църковен събор на източните църкви в Константинопол патриарх Фотий анатемосва папа Николай I.

867 г. втората половина. Българско пратеничество в Рим с искане Формоза Портуенски да бъде ръкоположен за архиепископ на България и да бъдат изпратени по-низши духовници. Папата отказва ръкополагането на Формоза и предлага на Борис избор между Павел Популонски и двама други епископи.

867 г. Умира папа Николай I. Новият папа Адриан II (867–872) поддържа решението на предшественика си да не се дава независимост на Българската църква.

867 г. 24 септември. Михаил III е убит и на негово място на византийския престол застава Василий I Македонец (867–886) – първият представител на новата Македонска династия. По време на военната кампания на хан Крум в Тракия, неговото семейство е било преселено в Отвъддунавска България, откъдето се връща през 837 г.

867 г. След смяната на престола патриарх Фотий е отстранен и на негово място патриарх става Игнатий.

867–868 г. След завръщането на епископите Формоза Портуенски и Павел Популонски следва нова молба молба от княз Борис за български архиепископ да бъде ръкоположен дякон Марин или Формоза Портуенски. Адриан II отказва и предлага поддякон Силвестър, който пътува до България. Този избор е отхвърлен от Борис и пратениците на Адриан се връщат в Рим.

868 г. Подобряване на отношенията между Адриан II и константинополския патриарх Игнатий.

869 г. краят и началото на 870 г. Църковен събор в Константинопол, на който присъстват и пратеници на римския папа.. Присъстват представители на Римската църква, Константинополската, Ерусалимската, Александрийската и Антиохийската патриаршия. (Този събор е смятан от римската църква за Осми вселенски събор).

870 г. 4 март, император Василий І приема участниците в събора. В присъствието на български представители (кавхан Петър, ичиргу-боила Стасис, кан-богатура Сондоке, кан-таркана Илия, сампсисите Пресиян и Алексей Хунол) се решава въпросът за принадлежността на Българската църква към Константинополската патриаршия.

870 г. Западното духовенство напуска България, писмо на княз Борис до папа Адриан II.

870 г. В България пристига ръкоположеният от константинополския патриарх Игнатий за глава на Българската църква архиепископ Йосиф (Стефан) заедно с няколко епископи и други византийски презвитери и монаси. Следващите архиепископи до 918 г., Сергий, Григорий и Леонтий са българи и са избрани от Синода на Българската архиепископия. Постепенно изграждане на Българската архиепископия по подобие на Константинополската патриаршия. Сведения за седем епископства (Доростолска, Плъвдивска, Средечка, Охридска, Брегалнишка, Моравска, Провадийска). Седалище на главата на Българската църква става Дръстър, стар християнски религиозен център.

870 г. Неуспешен поход на българите срещу сръбските племена. Пленени са Владимир-Расате и 12 велики боляри. Мирът между българи и сърби е възстановен след лична среща между Борис и сръбския жупан Мутимир и размяна на подаръци.

870–885 г. Нова кодификация на византийското право при император Василий I. Издават се Прохирос номос (Закон наръчник) и Епанагога (Напомняне на закона), приспособяващи старото законодателство към новите условия. И двата законника по-късно се използват от България и останалите източни славянски държави. Неговият син и приемник Лъв VI Филисоф (886–912) продължава работата по кодифицирането на правото и издава нов кодекс от 6 тома – Василики (Императорски закони). Т. нар. Шестокнижие представлява един от най-големите сборници на византийското законодателство. По-късно са издадени 113 нови новели, регламентиращи църковния и административния живот в империята. Двата законодателни корпуса оказват влияние и върху околните държави, включително и в България.

872–874 г. Новият папа Йоан VIII (872–882) изпраща две послания до княз Борис, опитвайки се да го убеди да се присъедини отново към Римската църква.

877 г. След смъртта на Игнатий за константинополски патриарх е избран отново Фотий.

878–879 г. Папа Йоан VIII изпраща нови писма и пратеничество до княз Борис, но Борис не иска да скъса с Константинопол.

879 г. краят и началото на 880 г. Църковен събор (т.н. Фотиев събор) в Константинопол с представители и на Българската църква. На 24 декември съборът решава константинополският патриарх да не ръкополага епископите в Българската църква, нито да изпраща омофор (знаци на епископско достонство), а българските свещеници да не фигурират в епархийските списъци на Константинополската патриаршия. С това окончателно се признава автокефалността на Българската църква.

882 г. Папа Йоан VIII отправя ново послание до княз Борис с увещания Българската църква да се присъедини към Рим. Посланието остава без отговор.

883–885 г. Съюз между България и Арнулф, управител на Панония (завладяна от немците след смъртта на княз Коцел), насочен срещу Великоморавия. Български войски опустошават граничните области на Великоморавия.

885 г. Новият папа Стефан V (885–891) обявява  назначението на Горазд за архиепископ за незаконно. За архиепископ е ръкоположен Вихинг. Забранени са литургиите и свещените служби на славянски език. Разрешени са само проповедите и разясненията на евангелските текстове. Наредено е славянското духовенство да бъде прогонено от църквата и дори от държавата.


Делото на Св.Св. Константин-Кирил и Методий:

815 г. Роден Методий в Солун.

826 (827) г. Роден Константин-Кирил в Солун.

843 г. Константин постъпва в Магнаурската школа в Константинопол. Там негов учител е бъдещият патриарх Фотий.

843–851 г. Методий е управител на военноадминистративна област, населена със славяни.

846–870 г. Великоморавия при управлението на княз Ростислав.

847 г. Константин побеждава в диспут сваления патриарх Анис (Йоан Граматик), привърженик на иконоборството.

850 г. Константин става библиотекар в патриаршеската библиотека към църквата "Св. София” в Константинопол и преподавател в Магнаурската школа. Там добива прозвището Философ.

851 г. Методий става монах в манастир в планината Олимп в Мала Азия, по-късно игумен в манастира Полихрон, близо до Мраморно море.

855 г. Заедно с бъдещия патриарх Фотий Константин участва в църковна и дипломатическа мисия при сарацините.

855 г. Константин-Кирил се оттегля в манастира Полихрон при брат си Методий.

855 г. и по-късно. Константин и Методий създават славянската азбука (глаголицата) и превеждат част от свещените книги на славянски език.

855 г. Покръстителска мисия на Константин-Кирил сред славяните по р. Брегалница. Покръстени са около 54 000 славяни.

855–874 г. Сръбските племена започват да приемат християнството от Константинополската патриаршия.

860 г. Княз Ростислав се обръща с молба към папа Николай І  да му изпрати свещеници, които да проповядват християнството във Великоморавия на славянски език. Папата отказва, вероятно поради липса на подготвени славянски проповедници.

860 г. Църковна и дипломатическа мисия на Константин и Методий при хазарите. По време на мисията намират мощите на римския епископ св. Климент (92–101).

861 г. Църковна и дипломатическа мисия на Константин при аланите. След тези мисии Константин се връща към преподавателска работа в Магнаурската школа, а Методий – в манастира Полихрон.

861–874 г. Панонско княжество при управлението на княз Коцел.

862 г. Великоморавия сключва съюз с Византия и иска християнски мисионери на славянски език.

862–863 г. Константин-Кирил и Методий превеждат на славянски основните богослужебни книги (Изборно (Неделно) евангелие, Апостола (избрани места от Деянията и Посланията на апостолите), Псалтира, Молитвослова, Октоиха и Постния синод) и част от текстовете на Библията.

863 г. есента. Константин-Кирил, Методий и техни ученици пристигат във Велеград, столицата на Великоморавия. Полагат се основите на първата славянска книжовна школа.

867 г. Папа Николай I кани Константин-Кирил и Методий да посетят Рим заедно със своите ученици.

867 г. пролетта. Константин-Кирил, Методий и част от техните нови моравски ученици заминават за Константинопол, за да бъдат посветени моравците в църковни санове. Братята остават шест месеца в Панония при княз Коцел и обучават 50 нови ученици. При престой във Венеция Константин-Кирил  влиза в спор с привърженици на триезичната догма и защитава правото на съществуване на славянската писменост и книжнина. След като вземат от Константинопол мощите на св. Климент Римски, заминават за Рим по покана на папа Николай I.

867 г. декември. Константин-Кирил и Методий пристигат в Рим. Новият папа Адриан II (867–872) освещава славянските богослужебни книги. Ръкоположени за свещеници (презвитери) са Горазд, Климент, Наум и Ангеларий; други от учениците на братята – за дякони, поддякони и четци. Константин-Кирил, Методий и техните ученици извършват литургии и моления в различни римски църкви. В Рим Константин пише съчинението си "Написание на правата вяра”.

869 г. 14 февруари. Константин-Кирил умира след кратко боледуване. Преди смъртта си приема монашески обет и името Кирил. Погребан е в римската църква "Сан Клементе".

869 г. В була на Адриан II се разрешава да се четат на славянски литургии и други богослужебни книги, но след като се прочитат на латински. Методий е ръкоположен за архиепископ на славяните в Панония и папски легат в нея. Установява се в Блатноград, столицата на Панония.

869–870 г. След известни конфликти при новия княз Светополк във Великоморавия се засилва немското църковно и политическо влияние.

870 г. ноември. Методий се явява на немски църковен събор в баварския град Регенсбург с обвинението, че проповядва и служи в чужд диоцез. Методий е осъден и изпратен в бенедектински манастир в швабския град Елванген, където остава от декември 870 до май 873 г.

873 г. Отношенията между папата  и немското духовенство се изострят. По заповед на папата през септември Методий е освободен от манастира и ръкоположен за архиепископ на Великоморавия със седалище Велеград. Усилена книжовна дейност на Методий и неговите ученици. Полагат се основите на самостоятелна Моравска църква.

879 г. лятото. Папа Йоан VIII (872–882) забранява богослужението на славянски език във Великоморавия. Разрешени са само проповед и беседа на славянски език. Методий продължава богослужението.

880 г. началото. Методий е изправен пред църковен съд в Рим. Той изразява преданост към Римската църква и догми и поддържа искането си да се извършват литургии на славянски език.

880 г. лятото. Йоан VIII позволява да се четат на славянски език само проповедите и деянията на Исус Христос.

881 г. краят и началото на 882 г. Методий пристига в Константинопол по покана на император Василий I Македонец. Няколко от неговите ученици, снабдени със славянски богослужебни книги  остават в Константинопол. (Съществува предположение, че Методий и учениците му минават през България, а останалите в Константинопол ученици са изпратени при княз Борис.) След добрия прием Методий се връща във Великоморавия.

883–885 г. Методий и учениците му превеждат от гръцки нови богослужебни книги и част от съчиненията на Константин-Кирил Философ. Броят на учениците му надвишава 200 души. Постепенно засилване влиянието на немското духовенство.

885 г. 6 април. Методий умира във Велеград. Погребан е в местната съборна църква. Оставя за свой приемник Горазд.

885 г. Новият папа Стефан V (885–891) обявява  назначението на Горазд за архиепископ за незаконно. За архиепископ е ръкоположен Вихинг. Забранени са литургиите и свещените служби на славянски език. Разрешени са само проповедите и разясненията на евангелските текстове. Наредено е славянското духовенство да бъде прогонено от църквата и дори от държавата.

885 г. Разправа на немското духовенство с учениците на Константин-Кирил и Методий. Горазд, Лаврентий, Климент, Наум, Ангеларий и други ученици са оковани във вериги и затворени. По-късно, през зимата, са прогонени от Великоморавия.


Краят на управлението на княз Борис І:

886 г. началото. Климент, Наум и Ангеларий пристигат в българската крепост Белград и оттам са съпроводени до Плиска. Там Ангеларий скоро умира. Други от учениците са продадени в робство във Венеция, откупени и заведени в Константинопол при император Василий I.Част от тях са изпратени от императора в България.

886 г. Презвитер Климент заминава за областта Кутмичевица. Главен център на неговата дейност става Охрид. За няколко години обучава повече от 3500 ученици в своята Охридска книжовна школа.

889 г. Княз Борис се отказва от престола и се оттегля в манастир. Възкачва се първият му син – княз Владимир Расате.

892–893 г. Съюз между княз Владимир Расате, немския крал Арнулф (887–899) и папа Формоза (891–896), насочен срещу Великоморавия. България поема задължението да не изнася сол за Великоморавия от солниците си в Трансилвания. Тази политика на княз Владимир Расате с известна антивизантийска насоченост е съпроводена с опити за езическа реакция.

893 г. есента. Борис излиза от манастира и организира свалянето от престола на княз Владимир Расате. Той е ослепен и хвърлен в затвор. На народен събор в Преслав е обявено качването на престола на третия син на Борис – княз Симеон, столицата е преместена от Плиска в Преслав. Взето е и решение славянският език да стане държавен и църковен.

893 г. Презвитер Наум е изпратен в Охрид, за да замести Климент след неговото ръкополагане за епископ.

900 г. Наум се оттегля в охридски манастир, наречен по-късно "Св. Наум".

907 г. 2 май. Умира княз Борис. Скоро след това той е канонизиран като светец на Българската църква.

910 г. 23 декември. Наум умира. Погребан е в манастирската църква.

916 г. 27 юли. Климент умира в Охрид. Погребан е в църквата на манастира "Св. Пантелеймон".

Доц. д-р Петко Петков