Политически издигане на българското ханство през първата половина на IХВ

loading...

791, 795/796 г.  С няколко похода франкския крал Карл Велики разгромява Аварския хаганат.

800 г. 25 декември. Карл Велики е коронясан от папа Лъв III за “император на римляните” (Imperator Romanorum) в църквата “Св. Петър” в Рим . Титлата му е призната от Византия чак през 813 г. след смъртта на Никифор I Геник.


803–814 г. Управление на хан Крум.

803 г. Император Карл Велики нанася поражение на Аварския хаганат.

805 г. Окончателно ликвидиране на Аварския хаганат от българите и разширение на българското ханство на северозапад (Банат, Трансилвания). Присъединяване на авари, панонски българи, както и на славянските племена тимочани, браничевци, абодрити, населяващи земите при Средния Дунав.

805 г. Ромеите потушават бунт на славянските племена в Пелопонес.

807 г. Поход на император Никифор I Геник срещу България. Прекъснат е в Адрианопол поради заговор срещу него в Константинопол.

808 г. краят. Българите разбиват византийски отряд при р. Струма, пренасящ заплатите на войските в областта, отнети 1100 литри злато (около 72 000 номизми) – т.нар. “Битка при Сяр”.

809 г. пролетта. Хан Крум превзема Средец, заповяда да се избият 6000 души от гарнизона и много граждани, част от градската стена е срината. След оттеглянето на българите, Никифор І Геник извършва поход към Средец, наказва оцелелите защитници на крепостта. Някои от тях, вкл. опитният военен механик Евматий бягат в Плиска. Императорът не успява да възстанови стените на града и се оттегля в Константинопол. Скоро след това  градът попада окончателно в български ръце.

810 г. По заповед на императора в граничните с България славянски области са настанени византийски преселници от Мала Азия.

811 г. май. Силна византийска войска (около 70 000 души), предвождана лично от Никифор I Геник, се отправя на поход срещу България.  На 11 юли в крепостта Маркели, преди ромеите да навлязат в българските земи, е получено българско предложение за мир, което императорът отхвърля. На 20 юли, след като преодоляват съпротивата на два български отряда (първият 12 000, вторият 50 000 души) ромеите превземат и разграбват Плиска. Хан Крум подновява предложението си за мир, което е отхвърлено отново. На 23 юли ромеите се оттеглят от разрушената Плиска.

811 г. 26 юли. Хан Крум, с помощта на авари и славяни организира засада при Върбишкия проход, където ромеите претърпяват пълно поражение. Император Никифор I Геник е убит. За втори път след 378 г., когато император Валент загива при Одрин в битка с вестготите византийски император е убит в битка с варвари. Поражението на ромеите при Върбишкият проход е едно от най-тежките в историята на отношенията между двете страни. След битката хан Крум пие наздравица със славянските вождове с чаша, направена от черепа на Никифор.

812 г. пролетта. Българите превземат крепостта Девелт. Жителите му са преселени в Отвъддунавска България. Превзети са също Анхиало, Проват, Берое.

812 г. есента. Българско пратеничество, начело със славянина Драгомир, предлага на Византия да се възстановят мирните отношения на базата на договора от 716 г.я Византийският император Михаил I Рангаве (811–813) отказва поради исканията на българския хан за размяна на пленниците.

812 г. 4 ноември. След обсада българите превземат крепостта Месемврия. В ръцете им попадат големи количества злато, сребро и запаси от “гръцки огън“ и 36 сифона, с които той е изстрелван. Превзет е повторно и Девелт.

813 г. 22 юни. Българите побеждават ромеите при крепостта Версиникия, обсаждат Адрианопол, след което се насочват към Константинопол.

813 г. 11 юли. Михаил I Рангаве е свален от престола и е замонашен. За император е издигнат Лъв V Арменец (813–820).

813 г. 17 юли. Хан Крум с войските си е пред Константинопол. При стените на града Крум извършва жертвоприношения. Като условие за мир той иска да забие копието си в Златните врата, му се плати откуп от злато и коприна, да му се предадат наложници. При уговорената среща между двамата владетели ромеите правят неуспешен опит за убийство на хан Крум. Българските войски разграбват и опожаряват околностите на Константинопол и местностите по пътя към Адрианопол.

813 г. есента.
Българите превземат Адрианопол. Част от населението на Адрианопол и околността е преселено в Отвъддунавска България. Сред тях е и бъдещият византийски император Василий І Македонец.

813 г. Византия признава императорската титла на Карл Велики.

813 г. краят – началото на 814 г.
Хан Крум изпраща 30-хилядна войска в Тракия. Заграбена е голяма плячка, пленени са около 50 000 ромеи, преселени в Отвъддунавска България. Започва подготовка за превземане на Константинопол. Изработва се обсадна техника, която трябва да бъде превозена с 5 000 коли, теглени от 10 000 вола.

814 г. 13 април.
Хан Крум умира.

814–831 г.
Управление на хан Омуртаг.

814 г. есента. Ромеите стоварват десант при Месемврия, разбиват българските войски в Тракия и си връщат Адрианопол.

815 г. Между България и Византия е сключен 30-годишен мир. Сведения за него се съдържат в Сюлейманкьойския надпис, намерен в Шуменско. Договорът има 11 точки. Първата от тях определя границата, започваща при Девелт край днешен Бургас, минаваща по известния окоп Еркесия, пресичаща Марица, северно от Харманли, покрай Узунджово, и завършваща до върховете на Източните Родопи, като Загоре остава за България. Втората точка от договора организира размяната на византийски военнопленници с част от славянското население от пограничните области. Останалата част от надписа е загубена.

817 г. При Людовик Благочестиви (814–840), наследник на Карл Велики, империята се разделя на три части. През 843 г. начело на източната й част, заселена с германски племена, застава синът му Людовик Немски.

818–824 г. Български войски отблъскват нападения на хазарите при р. Днепър, източната граница на Отвъддунавска България.

818 г. Тимочани, браничевци и абодрити се отделят от България и преминават под покровителството на Франкската империя.

820 г. Новият византийски василевс Михаил ІІ Балба (820-829 г.) потвърждава тридесетгодишния мир.

822 г. Промяна в титлата на хан Омуртаг – “От бога поставен владетел“.

823 г.
Хан Омуртаг помага с войски на византийския император Михаил II Балба за потушаването на бунта на Тома Славянина, като разбива неговите сили при Хераклея, на брега на Мраморно море.

824–826 г. Три пратеничества на хан Омуртаг до франкския владетел Людовик Благочестиви за уреждане на въпроса яс племената от Средния Дунав.

827 г. Българска флотилия по р. Дунав стоварва войска, която опустошава владенията на тимочани, браничевци и абодрити и прогонва князете им.

829 г. Нов поход на български войски по Дунава и окончателно утвърждаване на българската власт над славянските племена по Средния Дунав.

831–836 г. Управление на хан Маламир, най-малкият син на Омуртаг.

832 г. Българско пратеничество до краля на франките Людовик Благочестиви с известие за смяната на престола. Изказано е мнение за сключен договор между двете страни.

832 г. Енравота (Воин) – най-големият син на хан Омуртаг и брат на хан Маламир е посечен заради нежеланието си да се откаже от християнството.

836 г. Превземането на Филипопол.

836–852 г. Управление на хан Пресиян, ”владетел на многото българи”, племенник на хан Маламир.

837 г. Византийските пленници, заселени в Отвъддунавска България се качват на изпратени по р. Дунав византийски кораби и се завръщат в родината си. Българите с помощта на маджарите се опитват да осуетят византийската операция, на без успех.

837-839 г. Кавхан Исбул предвожда войска в помощ на въстанието на славянското племе смоляни, превземане на крепостта Филипи, присъединяване на славянски племена от Македония към България.

839–842 г. Неуспешна война със сръбския княз Властимир.

845 г. Сведения за потвърждаване на мирния договор с Немското кралство.

851–852 г. Преговори между България и Византия.