Могъщество на българската държава при цар Иван Асен II (1218-1241)

След 1018 г. Българските земи са включени в състава на теми България с център Скопие, Паристрион с център Дръстър,  и Сирмиум с едноименен център.

1019 г. Ликвидира се Българската патриаршия и се образува автономната Охридска архиепископия с 31 епископства. Архиепископията не е подчинена напълно на Константинополската патриаршия. Охридският “Архиепископ на Юстиниана Прима и на цяла България” се посочва от византийския император; заема първо място сред останалите архиепископи, подчинени на Константинополската патриаршия. Първият архиепископ Йоан Дебърски е българин, следващите са гърци. Официален църковен език става гръцкият. Със специални грамоти са запазени правата и привилегиите на българското духовенство. Охридската архиепископия е ликвидирана през 1767 г.

1025 г. 15 декември. Умира Василий II Българоубиец, един от най-великите византийски императори.

1027 г. Първо голямо нашествие на печенеги в българските земи. Следват нови нашествия през 1032–1036, 1048–1049, 1053–1054, 1059 г.

1037 г. На мястото на починалия охридски архиепископ, българинът Йоан Дебърски, начело на Охридската архиепископия е избран от императора гъркът Лъв, хартофилакс на “Св. София“. Всички последвали охридски архиепископи са ромеи.

1040 г. След падането на България под византийска власт през 1018 г. император Василий II Българоубиец запазва натуралното облагане за българското население. През 1040 г. тази привилегия е отнета и българите трябва да плащат данъците в пари. Това води до силно недоволство сред българското население.

1040–1041 г. Въстание на Петър Делян. Започва в западните български земи под ръководството на Петър Делян, син на цар Гаврил Радомир и внук на цар Самуил. Петър Делян е провъзгласен за цар. Изпратените срещу Делян византийски войски от Драчката тема се разбунтуват и избират за свой водач българите Тихомир, който е провъзгласен за цар. След срещата с Петър Делян Тихомир е убит.В хода на въстанието са освободени Ниш, Скопие, Охрид, като са въстаническите войски стигат до Драч на запад, Пелопонес на юг и София на изток. След първите успехи на Петър Делян към него се присъединява братовчед му Алусиян, син на цар Иван Владислав, внук на Арон. След падането на България под византийска власт той е пленен и по-късно назначен за стратег на тема Теодосиопол. През пролетта на 1041 г. Петър Делян му поверява 40 000 армия, с която да обсади Солун. Армията е разбита, а Алусиян се спасява с бягство. Алусиян започва преговори с ромеите, по време на един пир ослепява Петър Делян и бяга в Константинопол, където получава титлата магистър и нова служба. Скоро след това византийските войски навлизат във въстаналата област, разгромяват войските на Делян, пленяват го и го отвеждат в Константинопол.

1048 г. Нашествие на 800 000 печенеги в Подунавието. През 1053 г. Византия сключва “дълбок мир“  с тях.

1054 г. Окончателен разкол между Рим и Константинополската патриаршия. Разпространение на термина “схизматици“ за принадлежащите към източните църкви.

1059 г. Нашествие на печенеги. Император Исак I Комнин (1057–1059) води няколко успешни сражения с тях в Тракия и на север от Балкана. Печенегите са принудени да се заселят със статута на войнишко население и под контрола на централната власт.

1064 г. Нашествие на узи в българските земи.

1066 г. Бунт в Лариса, начело на който застава местният първенец Никулица Делфина.

1071 г. След два успешни похода през 1968–1069 г. срещу селджукските турци следва жестоко поражение на византийските войски при Манцикерт в Мала Азия. Пленен е самият император Роман Диоген. Империята започва да губи земи в Мала Азия.

1072-1073 г. Въстание на Георги Войтех и Константин Бодин. Започва в западните български земи с център Скопие начело с Георги Войтех, произхождащ от кавхански род. По покана на въстаниците за ръководител е поканен синът на княза на Зета Константин Бодин, внук на Косара, дъщеря на цар Самуил. През есента на 1072 г. Константин Бодин е обявен за български цар под името Петър. През декември Константин Бодин претърпял разгром от ромеите в голяма сражение в южната част на Косово поле. Боден е пленен и отведен в Константинопол, а по-късно в Антиохия. В ранните месеци на 1073 гж. въстанието е потушено. Георги Войтех е пленен също и умира в плен. При потушаването на въстанието ромеите ограбват и опустошават старите царски дворци на Самуил в Преспа и църквата “Св. Ахил“. Няколко години по-късно Константин Боден успява да избяга от плен и става княз на Зета (1082-1101).

1073 г. Бунт на българина Нестор, катепан на Дръстър.

1073 г. (по други данни през 1078 г.). Бунт на павликянина Лека в Средец.

1077 г. Селджукските турци завладяват Ерусалим и Палестина.

1079 г. Бунт на Добромир в Месемврия.

1083 г. Грузинецът на византийска служба, Великият доместик на Запада Григорий Бакуриани основава Бачковския манастир.

1083–1084 г. Бунт на павликянина Травъл във Филипопол. В битка с него загива Григорий Бакуриани.

70–80-те години Начало на нашествията на куманите на византийска територия.

1096 г. Първи кръстоносен поход за освобождението на “Светите земи“.

1091 г. април. Победа на ромеи и кумани над печенегите в Източна Тракия.

1111 г. Процес в Константинопол срещу водача на богомилите Василий Врач и 12 негови ученици. Василий е изгорен на клада.

1122 г. Последно печенежко нападение в Македония и Тракия. След жестоко поражение, нанесено им от ромеите при Боруй, печенегите усядат и са претопени в масата от местното население.

1147 г. Втори кръстоносен поход.

1176 г. 17 септември. Поражение на Византия от селджукските турци при Мириокефалон. Византия губи голяма част от владенията си в Мала Азия.

80–те години. Нашествие на кумани в българските земи.

1183 г. Унгарският крал Бела III в съюз със сръбския жупан Стефан Неман превземат Средец. Пренасят мощите на св. Иван Рилски в Естергом. Върнати са в Средец през 1186 г. по искане на византийския император Исак II Ангел от тъста му, маджарският крал Бела III. Едната ръка на светеца остава в Грац. По-късно мощите на св. Иван Рилски са пренесени в Търново.

1185 г. юни. Сицилийските нормани превземат Драч.

1185 г. 24 август. Норманите превземат и разграбват Солун. След това се насочват към Константинопол.

1185 г. 15 септември. При бунт в Константинопол е убит император Андроник I Комнин. На императорския престол застава Исак II Ангел (1185–1195).

1185 г. краят на септември – началото на октомври. Мирен договор между Византия и Унгария. Моравска и Софийска област са върнати на Византия. Брак на Исак II Ангел и Маргарита, дъщеря на унгарския крал Бела III. Въведен е извънреден данък за покриване на разноските по сватбата.

1185 г. октомври. Братята Теодор (Петър) и Асен (Белгун – “мъдър“, “умен“) искат от император Исак II Ангел в лагера му в Кипсела да получат имение и да бъдат зачислени като стратиоти (според други историци като прониари) . Императорът отказва и след грубата реакция на Асен, нарежда да му ударят плесница.

1185 г. (26 октомври/8 ноември). Начало на въстанието на Асен и Теодор в Търново. На Димитровден се освещава на новата църква “Св. Димитър Солунски“ в Търново. Разпространен е слух, че Солунският чудотворец св. Димитър е оттеглил подкрепата си за Солун и е станал покровител на Търново. Според легендата българин, живеещ в Солун е спасил негова икона и я е донесъл в Търново. За архиепископ и глава на Българската църква е провъзгласен българският презвитер Василий. Той коронясва за цар на българите  Теодор, който приема името Петър (идентифицира се с цар Петър). (По други данни Василий става архиепископ и глава на Българската църква през есента на 1187 г.).

1185 г. 7 ноември. Византийска войска под командването на Алексий Врана нанася поражение на норманите при Мосинопол (Гюмюрджина) и Димитрица. Норманите са принудени да се оттеглят от Балканския полуостров.

1185 г. есента. Войската на Петър и Асен освобождават Велики Преслав.

1185 г. краят на декември. Първи поход срещу въстаниците начело със севастократор Йоан (чичо на Исак II Ангел), заподозрян е в държавна измяна. Втори поход начело с кесаря Йоан Кантакузин (зет на Исак II Ангел), ромеите са разбити от българите.

1186 г. март-април. Трети поход  начело с Алексий Врана, който вдига бунт срещу императора и загива под стените на Цариград.

1186 г. май. Четвърти поход начело с императора Исак II Ангел. Ромеите възстановяват властта си над територията между Стара планина и Дунава. Асен бяга при куманите, Петър остава в Придунавието. (Съществува и мнение, че Петър иска мир с императора.) По-късно Петър отива при Асен във Влахия.

1186 г. август – септември. След оттеглянето на византийските войски Асен и Петър се връщат придружени от отряди на своите съюзници – куманите. Освободени са земите в северна България без черноморските крепости. Българи и кумани нахлуват в Тракия и стигат до Агатопол (Ахтопол). По същото време в югозападните земи действа съратникът на Асеневци – Добромир Хриз.

1186 г. есента. Нов поход на Исак II Ангел . Асен нанася поражение на ромеите при Лардея и Боруй. Императорът се оттегля през Филипопол към Средец, където войската прекарва зимата.

1187 г. пролетта. Византийската войска преминава Стара планина през Етрополския проход и обсажда Ловеч. По време на обсадата е пленена жената на Асен. След тримесечна обсада, в края на май – началото на юни е сключен мирен договор. (Някои историци го смятат за примирие.) По договора е освободена цяла Северна България без някои черноморски крепости (Варна) и областта Загоре, но без крепостта Констанция (дн. Симеоновград). Третият брат Калоян е предаден като заложник на ромеите.

1187 г. есента. Търновският презвитер Василий става глава на Българската църква с ранг на архиепископ. (По други данни това става още в началото на въстанието.)

1187 г. есента. Асен е провъзгласен за цар. (По други данни това става по-късно през 1189–1190 г.)

1187 г. 2 октомври. Ерусалим е превзет от султан Салах ад Дин (Саладин).

1189–1190 г. Трети кръстоносен поход. Водачи на похода са германският император Фридрих I Барбароса, френският крал Филип II Август и английският крал Ричард I Лъвското сърце.

1189 г. лятото. Кръстоносците на Фридрих I Барбароса навлизат в българските земи през Белград, Браничево, Равно и Ниш. В Ниш сръбският жупан Стефан Неман предлага на Фридрих І Барбароса военна помощ срещу Византия. В Ниш пристигат и пратеници на цар Петър, които предлагат на кръстоносците помощ от 40 000 войници срещу признаването на царската (според други автори - императорската) титла на Петър. Фридрих I Барбароса отказва помощта на сърбите и българите. Докато се водят преговори с Исак І Ангел отрядите на кръстоносците се настаняват във Филипопол и Адрианопол. Във Филипопол български пратеници подновяват предложението си.

1190 г. март. В началото на 1190 г. Фридрих І Барбароса и Исак І Ангел стигат до споразумение и през март кръстоносната армия се прехвърля в Мала Азия. По-късно Фридрих I Барбароса се удавя в река в Лидия.

1189–1190 г. Асен получава също царска титла. (По други данни това става след Ловешкия мир от 1187 г.)

1190 г. пролетта. След уреждането на отношенията с Фридрих I Барбароса Исак II Ангел предприема поход срещу сръбския жупан Стефан Неман и го принуждава да върне завладените от него византийски територии. След това императорът се насочва срещу Търново. Следва неуспешна обсада. На връщане в Тревненския проход византийската армия е разбита; при бягството е пленен обозът, а императорът загубва златния си шлем.

1191 г. Асен и Петър започват нападателни действия в Тракия. Константин Ангел, управител на Филипопол и брат на императора, им оказва успешен отпор.

1192–1194 г. Превзети са земите по горната част на Струма и Средец. От Средец са пренесени в Търново мощите на св. Иван Рилски.

1194 г. В битка при Аркадиопол (Люлебургас) е разбита византийска войска начело с Алексий Гид, който успява да избяга.

1195 г. март - април. Византия и Унгария подготвят съвместен военен поход срещу България. Походът е осуетен поради детронацията на Исак II Ангел от брат му Алексий III Ангел (1195–1203) на 8 април 1195 г. Исак II Ангел е ослепен.

1195 г. лятото. Българите разбиват ромеите при Сяр и пленяват Алексий Аспиет. Към България са присъединени областите около Мелник и Струмица. По-късно през годината са присъединени Видинската, Белградската и Браничевската област.

1196 г. Българите подновяват военните действия по Струма към Бяло (Егейско) море. След повторна победа при Сяр българите пленяват севастократор Исак Комнин.

1196 г. Боляринът Иванко убива братовчед си цар Асен в Търново. Неуспешен поход на византийска войска начело с Мануил Камица. Нов поход начело с император Алексий III Ангел, отново без успех. Цар Петър напуска Преслав и обсажда Търново. Иванко бяга във Византия и е назначен за управител на областта Филипопол.

1197 г. Убийство на цар Петър в резултат на болярски заговор. На престола се качва Калоян, който е избягал от Константинопол.

1197–1207 г. Управление на цар Калоян.

1198 г. Иванко (след бягството си приема името Алексий) се обявява за независим владетел на областта Филипопол и се съюзява с Калоян. Неуспешен поход на ромеите начело с Мануил Камица срещу него. Мануил Камица е пленен. Иванко откъсва Родопската област от Византия.

1198 г. Неуспешен поход на император Алексий III Ангел срещу Добромир Хриз, който премества седалището си от Струмица в Просек.

1199 г. краят или началото на 1200 г. Пратеникът на папа Инокентий III, архипрезвитер Доминик, носи писмо до Калоян.

1200 г. Поход на император Алексий III Ангел срещу Иванко. Той е заловен от ромеите. По-нататъшната му съдба е неизвестна.

1201 г. Българи и кумани нахлуват в Тракия. Калоян превзема крепостта Констанция (дн. Симеоновград).

1201 г. 24 март (Великден). Калоян превзема крепостта Варна.

1201 г. Добромир Хриз напада градове в Македония и нахлуват в Тесалия. Населението на областта се вдига на бунт.

1201 г. Бунт на Йоан Спиридонаки, византийски управител на Родопската област. Преследван от византийски войски бяга в България.

1201 г. Поход на ромеите срещу Камица и Хриз. Разрив между тях.. Камица бяга в Тесалия. Хриз влиза в преговори с император Алексий III Ангел. Отнети са му почти всички владения. По-нататък за него не се споменава в историческите хроники.

1201 краят или 1202 г. началото. Мирен договор между България и Византия. Император Алексий III Ангел  признава българските завоевания в Поморавието, Белградската и Браничевската област.

1202 г. Начало на IV кръстоносен поход. Ръководители на похода – граф Тибо, който скоро умира и е заместен от Бонифаций Монфератски. Срещу 85 000 сребърни марки Венеция се задължава да превози кръстоносните войски до “Светите места”.

1202 г. ноември. Кръстоносците превземат откъсналото се от Унгария пристанище Зара (Задар) и го предават на Венеция.

1202 г. ноември. По архипрезвитер Лъв Калоян изпраща отговор на папата. Заедно с него пътува и писмо на архиепископ Василий.

1202 г. 27 ноември. Второ писмо на папа Инокентий III до Калоян, донесено от Йоан Каземарински в Търново през юли или август 1203 г.  Пратеникът се завръща в Рим с писма на Калоян, Василий и други митрополити.

1202 г.  Синът на сваления и ослепен император Исак II Ангел, Алексий IV Ангел, иска помощ от кръстоносците.

1202 г. краят. Унгарският крал Емерих ІІ превзема Белградската и Браничевската област. Предоставя Ниш на сръбския жупан Вълкан, негов васал.

1203 г. Българи и кумани връщат под българска власт Ниш, Белградската и Браничевската област. Връщат на престола сръбския жупан Стефан II Неман.

1203 г. 18 юли. Кръстоносците са под стените на Константинопол. На 1 август на престола застава Алексий IV Ангел. Избягалите в Девелт Алексий III Ангел и патриарх Йоан Каматир молят Калоян за помощ, като са съгласни да признаят царската му титла и патриаршеското достойнство на българския духовен глава, но той им отказва.

1204 г. януари. Алексий IV Ангел е свален. На престола застава Алексий V Дука Мурзуфъл.

1204 г. февруари. Калоян предлага на кръстоносците 100 000 армия в замяна на признаване на царската му титла. Кръстоносците отказват.

1204 г. 25 февруари. Папа Инокентий III взема решение за признаване на Калоян за крал. През март от Рим през Унгария за България тръгва кардинал Лъв. Задържан е от унгарския крал до есента на същата година. Пристига в Търново на 15 октомври.

1204 г. 13 април. Кръстоносците превземат Константинопол и в продължение на три дни го разграбват. Византийската империя с център Константинопол пада. На нейно място се създава  Латинска (Константинополска) империя. Първи император на Латинската империя става графът на Фландрия – Балдуин. В различни части на Византия се оформят нови държави – Никейска империя, Епирско деспотство, Трапезундска империя. Първите две стават претенденти за наследството на старата Византийска империя.

1204 г. След превземането на Константинопол Калоян прави неуспешен опит да установи мирни отношения с новосъздадената Латинската империя.

1204 г. 7 ноември. Архиепископ Василий получава палиум (бял пояс с червен кръст, който носят папата и висшите духовници от католическата църква) и титлата “примас“ на Българската църква. На 8 ноември кардинал Лъв коронясва Калоян за “крал на българи и власи“ (Rex Bulgarorum et Vlachorum). Кардинал Лъв връчва на Калоян корона, скиптър и знаме. Като израз на върховна власт Калоян получава право да сече монети със своя образ.

1204 - 1205 г. Българо-ромейскисъюз срещу Латинската империя. Ромеитеобещават да признаят Калоян за василевс. Ромеите овладяват Димотика, Адрианопол (градът е венецианско владение) и други градове в Тракия.

1205 г. 29 март. Адрианопол е обсаден от латински войски, начело с император Балдуин, венецианският дож Енрико Дандоло и граф Луи дьо Блоа.

1205 г. 14 април. Битка между българи и латинци при Адрианопол. Рицарите са разбити, пленен е император Балдуин, загива граф Луи дьо Блоа, венецианският дож Енрико Дандоло успява да избяга. Според някои източници Балдуин по-късно умира от естествена смърт, според други е убит по заповед на Калоян.

1205 г. май – юни. Калоян превзема Сяр и се насочва към Солун. Жителите му въстават, а ломбардският гарнизон се затваря в крепостта. Един отряд, начело с болярина Чъзмен, управител на крепостта Просек, влиза в града, но не успява да превземат крепостта, след което Калоян се оттегля.

1205 г. юни. Част от жителите на Филипопол (повликяни и богомили) предлагат на Калоян да му предадат града.  Рение дьо Три напуска Филипопол и се укрепва в Станимака. Ромеите от Филипопол, начело с Алексий Аспиет, се откъсват от съюза с българите. Калоян превзема Филипопол с помощта на павликяните и богомилите. След сурова разправа с ромеите Калоян си прикачва прозвището “Ромеоубиец“ (Ромеоктонос). Поради неговата жестокост ромеите го наричат “Скилоян” (кучето Йоан).

1205 г. Потушен неуспешен заговор срещу Калоян в Търново.

1206 г. началото. Военни действия в Тракия. Калоян праща войски в помощ на Адрианопол и Димотика.

1206 г. 31 януари. Българи, кумани и ромеи разбиват латински  отряд при Русион. Много градове и крепости преминават на страната на Калоян.

1206 г. началото на лятото. Ромейската аристокрация в Тракия, начело с Теодор Врана, скъсва съюза си с Калоян. Жителите на Адрианопол и Димотика отказват да го пуснат в градовете си.

1206 г. юни. Калоян превзема Димотика и разрушава укрепленията й.

1206 г. Писмо на папа Инокентий ІІІ до цар Калоян, в което го призовава да освободи Балдуин и да сключи мир с латинците, като в противен случай го заплашва с нападение от латинци и унгарци.

1206 г. 20 август. След като научава, че Балдуин е починал, брат му Анри е провъзгласен за латински император.

1207 г. Калоян сключва съюз с Теодор I Ласкарис, император на Никейската империя, насочен срещу Латинската империя. Българите обсаждат неуспешно Адрианопол с 33 бойни машини.

1207 г. август. Латинският император Анри и солунският крал Бонифаций Монфератски се споразумяват в Кипсела за съвместни действия срещу Калоян.

1207 г. 4 септември. В битка с български отряд в Родопите е убит солунският крал Бонифаций Монфератски.

1207 г. октомври. Калоян обсажда Солун. Куманският войвода Манастър убива Калоян. Тялото му е пренесено в Търново и е погребано в църквата “Св. Четиридесет мъченици“.

1207–1218 г. Управление на цар Борил. След смъртта на Калоян Борил се жени за вдовицата му, за да легитимира властта си.

1207 г. Синовете на Асен, Иван Асен и Александър – бягат в Галичкото княжество.

1207 г. Братът на Борил, севастократор Стрез, с помощта на сръбския жупан Стефан II Неман Първовенчани се обявява за независим владетел в Средна Македония с център Просек. В Родопската област с център крепостта Цепина се отцепва братовчедът на Борил, племенник на Асеневци, севастократор Алексий Слав. По-късно премества резиденцията си в Мелник.

1208 г. Маджарите превземат Белградската и Браничевската област, а сръбският жупан Стефан II Неман Първовенчани превзема Ниш.

1208 г. юни. Българите отблъскват армия на латинците при Боруй.

1208 г. 1 или 2 август. Латинците разбиват българите при Филипопол. Градът преминава в латински ръце.

1208 г. есента. В Станимака Алексий Слав сключва съюз с латинския император Анри, получава титлата деспот и през ноември се жени в Константинопол за дъщеря на Анри.

1208–1211 г. Военни действия на Борил и брат му, севастократор Стрез, срещу латинците в югозападните български земи, без особен успех.

1211 г. 11 февруари. Събор против богомилите в Търново, проведен по каноните на Източната църква. Издава се Синодик на цар Борил. В основата му е залегнал синодик на Константинополската патриаршия от 843 г. В Бориловия синодик са записани анатеми срещу богомилите. Освен за събора, Синодикът дава ценни сведения за възстановяването на Българската патриаршия през 1235 г., славословия на царе, боляри, патриарси и др. Последната редакция на Синодика е от ХIV в. и принадлежи на патриарх Евтимий. Синодикът е разпространен в Сърбия, Влашко и Русия.

1211 г. пролетта. Съвместни действия с Никейската империя срещу латинците. Българите навлизат в Тракия, но се оттеглят, без да влязат в сражение.

1211 г. лятото. Военни действия на Борил и брат му, севастократор Стрез, срещу латинците в югозападните български земи. При Пелагония (Битоля) войските на Борил и Стрез са разбити от солунските барони и епирския деспот Михаил I Комнин.

1211 г. есента.  Борил се насочва към Солун, превзема Мелник, но е пресрещнат от войските на солунските барони и деспот Алексий Слав и се връща обратно.

1213 г. Потвърждаване на унията с папа Инокентий III.

1213 г. Мирен договор с Латинската империя с посредничеството на папата. Император Анри се оженва за Мария, дъщеря на Калоян, доведена дъщеря на Борил. От своя страна, Борил се жени за племенницата на Анри, дъщеря на сестра му Йоланта и зет му Пиер дьо Куртене.

1214 г. Годеж на дъщеря на Борил с унгарския престолонаследник Бела.

1214 г. Бунт на боляри (или кумани) във Видинска област. Потушен е с помощта на унгарския военачалник Ивашин. Според други историци тези събития се развиват през 1211 г.)

1214 г. Неуспешен съвместен поход на българи и латинци срещу Сърбия. В коалицията се включва севастократор Стрез, който е убит при неизяснени обстоятелства. В тази коалиция участва и епирският владетел Михаил I Комнин, който загива през 1215 г.     

1216 г. 11 юни. В Солун умира латинският император Анри.

1217 г. Сръбският жупан Стефан II Неман получава кралска титла от Рим и приема името Първовенчани.

1217–1218 г. Завръщане на Иван Асен II и брат му Александър с руски дружини. В продължение на седем месеца Борил е обсаден в Търново. Прави опит за бягство, но е заловен и ослепен.

1218–1241 г. Управление на цар Иван Асен II.

1219 г. На връщане от кръстоносен поход унгарският крал Андрей II минава през България, сключва мирен договор с нея. Уговорен е бракът на Иван Асен с дъщеря му Ана-Мария. Бракът е сключен през 1221 г. след разрешение от папа Хонорий III. Като зестра Иван Асен получава Белградската и Браничевската област.

1224 г. краят. Епирският владетел Теодор Комнин превзема Солун и е коронясан за император на ромеите от охридския архиепископ Димитър Хоматиян. (Други историци приемат 1227 г. за дата на коронясването му.)

1224 г. Иван Асен II сключва съюз с Теодор Комнин. Братът на Теодор Комнин, деспот Мануил, се оженва за Мария, дъщеря на Иван Асен II.

1225–1228 г. Никейци и епирци си съперничат в Източна Тракия. Адрианопол преминава последователно в никейски и епирски ръце.

1228 г. Умира латинският император Робер дьо Куртене. На престола застава малолетният му брат Балдуин ІІ. Сведение на Марино Сануто за договор между Латинската империя и България, според който Елена, дъщерята на Иван Асен II, ще встъпи в брак с Балдуин II и българският цар ще му стане настойник. България обещава помощ на Латинската империя срещу Никея и Епир. Филипопол и областта са присъединени към България.

1229 г. 9 април. Споразумение на латинците с ерусалимския крал Жан дьо Бриен в Перуджа. Той става регент и съимператор на Балдуин II и сгодява дъщеря си с него.

1230 г. Солунският император Теодор Комнин нарушава договора с Иван Асен II. На 9 март – битка при Клокотница (на 10 км северозападно от дн. Хасково). Теодор Комнин и семейството му са пленени и отведени в Търново, където Теодор е ослепен. Управител на Солун, Тесалия и Епир като български васал става зетят на Иван Асен – деспот Мануил Комнин. Победата е ознаменувана с надписа върху колона в храма “Св. Четиридесет мъченици“ в Търново. България граничи с три морета – Черно, Бяло и Адриатическо. Иван Асен се титулува “цар на българи и гърци“.

1230 г. Иван Асен посещава Света гора и обдарява тамошните манастири “Ватопед“, “Зограф“, “Протата“, Великата Лавра “Св. Атанасий“. (Запазена е грамотата за манастира “Ватопед“.) Издадена е грамота с привилегии за търговците от Дубровник.

1231 г. август. Ерусалимският крал Жан дьо Бриен е коронясан за император в Константинопол и обявен за настойник на Балдуин II. Отношенията с България се изострят.

1232 г. Иван Асен II скъсва унията с папа Григорий IХ.

1232 г. Под натиска на папа Григорий IХ унгарците нападат Белградската и Браничевската област. Отблъснати са от брата на царя – севастократор Александър.

1234 г. На сръбския престол застава Стефан Владислав, женен за Мария-Белослава, дъщеря на Иван Асен II.

1234 г. Преговори за съюз между Иван Асен II и никейския император Йоан III Дука Ватаци.

1235 г. пролетта. На среща между Иван Асен II и император Йоан III Дука Ватаци в Калиопол (Галиполи) е сключен съюз. Веднага след това в Лампсак, на малоазийския бряг, константинополският патриарх Герман II венчава никейския престолонаследник Теодор II Ласкарис и Елена, дъщеря на Иван Асен II. С императорско и съборно постановление на източните патриаршии Българската църква е издигната в патриаршия начело с патриарх Йоаким I. Архиепископ Василий се оттегля в атонски манастир, където скоро умира.

1235–1236 г. Български и никейски войски обсаждат неуспешно Константинопол.

1237 г. 22 март. Умира латинският император Жан дьо Бриен. След размяна на писма и пратеници с папа Григорий ІХ Иван Асен II се отмята от съюза с Никейската империя и сключва договор с латинците. Провежда заедно с тях обсада на крепостта Цурулум. В Търново умират от чума царица Ана-Мария, патриарх Йоаким I и един от синовете на Иван Асен II. Възстановен е съюзът с Никейската империя.

1237 г. Иван Асен II се оженва за Ирина, дъщеря на пленения солунски император Теодор Комнин.

1238–1240 г. Папа Григорий IХ се опитва да организира кръстоносен поход срещу България и Никейската империя. Той влиза в кореспонденция с унгарския крал Бела IV и го призовава да подкрепи войските на Балдуин II, събирани в Западна Европа. Унгарският крал се отказва от проектирания поход, а Балдуин II – от намеренията да нападне България. Походът се насочва само срещу Никейската империя.

1240 г. Иван Асен II пропуска 60 000 кръстоносна войска от Западна Европа, начело с латинския император Балдуин II, да премине необезпокоявана през българска територия. С тези войски и с помощта на куманите по-късно Балдуин II отнема от никейците крепостта Цурулум.

1241 г. Българите отблъскват татарите (според известие на Филип Мускес).

1241 г. 24 юни. Умира цар Иван Асен II. След смъртта му България започва да плаща ежегоден данък на татарите.

1261 г. 25 юли. Никейският пълководец Алексий Стратeгопул превзема неохранявания от латинците Константинопол. На 15 август император Михаил VIII Палеолог влиза тържествено в Константинопол и извършва втора тържествена коронация. Константинопол става отново столица на Византийската империя.

Доц. д-р Петко Петков